Не откъсвах поглед от Лора. Носеше маратонки „Найк“ тесни джинси, широка бяла риза. Шнола прикрепяше косите й. Беше си сложила коралово червило и никакъв друг грим. Но почти изтрих червилото с целувките си. Погледнах устните й и приех за въпрос на чест да премахна и малкото останало червило по тях. Хванах я за рамото и я спрях. Погледнахме океана, проследихме полета на няколко гларуса, които кръжаха и търсеха нещо за вечеря във водите. Беше мирно и спокойно; долавяше се дъхът на солена вода.
— Хайде да поседнем — предложих аз. Намерихме три удобни камъка на три метра от ръба на скалите. — Говори ми.
— Искаш да ти кажа колко сексапилен изглеждаш ли?
— Да, но това ще почака. Разкажи ми за себе си, Лора.
— Няма нищо необичайно в детството ми, Мак. Живях доста нормално. Израснах в Такома, Вашингтон. Майка ми и баща ми бяха привързани към мен и по-големия ми брат. Като дете свирех на кларнет. Имах страхотна техника, но нещо не ми достигаше и никога нямаше да стигна смайващи върхове. Веднъж в гимназията мама ми каза, че съм хубавичка, но същото не важи за звуците, които излизат от кларнета ми. Заминах за колежа в Бостън; отказах се от кларнет — музикалният свят не загуби — и завърших психология. Винаги ми се е искало да съм ченге. По-големият ми брат Алън е детектив в отдел „Убийства“ в Сиатъл. И татко беше ченге. Вече е покойник. Мама живее близо до брат ми и семейството му в Сиатъл.
Вятърът, усилил се през последните пет минути, измъкна няколко кичура и ги разпиля по лицето й. Наблюдавах как залязващото слънце хвърля сенки върху лицето й.
В следващия миг един куршум се заби в камъка на сантиметри от ръката й. Тя ме погледна изумена, докато я сграбчвах, за да я съборя на земята. Свихме се зад камъните. Е представляваха кой знае какво укритие, но не разполагахме с друго.
Последваха още два изстрела — единият куршум се заби в земята до нас и разпръсна пясък и камъчета. Сграбчих главата на Лора и я притиснах към пръстта. Надявах се, че прикривам останалата част от нея с тялото си.
Наведох се към ухото й:
— По дяволите, на десет метра сме от къщурката, а няма и храст за прикритие.
Разнесе се нов изстрел. И този куршум се заби в земята до нас. Притиснах я по-плътно под себе си.
Погледнах към къщурката през празното пространство и забелязах, че входната врата леко се отваря.
— Шерлок, Савидж — извиках аз. — Стойте вътре. Извикайте ченгетата.
Поне шест куршума бяха изстреляни към къщата. Тези изстрели дойдоха отдясно, близо до скалите. Извъртях се, измъкнах своя ЗИГ, подпрях се на лакът и стрелях в тази посока. Чух крясък.
Усмихнах се.
— Не е за чудене, ако съм уцелил някое от копелетата. Сега са наясно, че сме въоръжени и няма да се втурнат към нас. Сигурно са чули как извиках на Шерлок и Савидж да се обадят на полицията за подкрепление. Стегни се, Лора. Мисли за мен като за бронирана жилетка.
Лицето й бе покрито с пръст. Тя изплю част от нея.
— Господи, това е невероятно. Какви хора биха нападнали федерални агенти?
Сега вече лежах наполовина върху нея. Последвах нови три изстрела, но насочени към къщурката. Не се изненадах да чуя ответен огън оттам. Не се лъжех: последва нов крясък от болка. Шерлок и Савидж бяха уцелили някого. Колко бяха?
Последва тишина. Дори гларусите мълчаха. Лора започна да се измъква изпод мен.
— Не. — Хванах я за рамото. — Не мърдай засега. Изчакай още няколко минути. — После се провикнах: — Савидж, обади ли се?
В отговор той извика:
— Ченгетата ще бъдат тук след три минути.
Нещо в тона му обаче не ми хареса; нещо не звучеше както трябва.
Погледнах към небето. Поне още петнадесет минути щеше да има светлина. С Лора разполагахме с три камъка за прикритие. Чудесно, няма що.
Тя отново се размърда, за да се настани по-удобно, и попита:
— Колко са?
— Не знам. Поне трима. Възможно е двама да са ранени. Сега ще изчакаме Шерлок и Савидж. Не вярвам да продължи дълго.
Стояхме неподвижно в продължение на две минути. Лора отново изплю малко пръст.
Вратата на къщата се отвори. Чух Савидж да вика:
— Хайде, Мак. Тичайте!
Хукнахме приведени — бягахме на зигзаг, както ни бяха учили, а Шерлок и Савидж ни прикриваха. Изстреляха поне по един пълнител. Чуха се три-четири изстрела от нападателите ни, но въобще не стигнаха близо до нас. И пак настъпи тишина.