Свих рамене.
— Защо скъпата ти дъщеря е тук с теб? Да не си я довел да те гледа как помпаш хората с опиати?
— Не. Дойдохме съвсем скоро. Пристигнахме точно преди вас. Не можех да оставя Маран вкъщи. Има нужда от мен. Не ме вземайте за заложник с вас. Нечовешко е да я оставите сама. Тези мъже ще я разкъсат. Ще се самоубие. Веднъж вече опита. Ще постъпя както ми казваш, господин Макдугъл.
Умоляваше ме. За него дъщеря му беше по-важна от гордостта и определено по-важна от собствения му живот.
— Ще видя в каква форма са приятелите ми и тогава ще реша как да постъпя с теб. Само да се опиташ да ме прецакаш, Молинас, и си мъртъв. Помисли за дъщеря си, преди да ме предадеш. Между другото — говоря испански.
Молинас кимна и изправи рамене. Вървеше напред с вид на човек, свикнал да командва, да е начело. С Лора го наблюдавахме как ритна един от мъжете в коляното. Онзи извика. Другите двама се събудиха. Мъжът, когото Молинас ритна, бързо се изправи и започна да се оправдава. Молинас ритна един от другите мъже в ребрата. Третият успя да отскочи настрана.
С нисък, сърдит глас говореше на мъжете и жестикулираше. Не се съмнявах, че ако разполагаше с автомата ми, щеше да застреля и тримата. Направи им знак да вдигнат оръжието. Гледаше ги в гръб, докато се отдалечаваха бързо. Беше им заповядал да излязат навън и да го чакат там. След малко се върна при Лора и мен. Държеше голям ключодържател. Отдели дълъг месингов ключ и ми го подаде.
— Този е.
Връчих го на Лора.
— Внимавай. Не е изключено и вътре да има пазач.
Тя кимна. Останах при Молинас с опрян в тила му пистолет.
— Хубави дрехи — отбелязах аз, докато чакахме. — Явно продажбата на наркотици на деца ти осигурява чести срещи с италиански модни дизайнери.
— От пет години не се занимавам с наркотици — възрази той. — Правя това тук по други причини.
— Да, да… И държиш федерални агенти като пленници просто за забавление. — Гледах към бавно отварящата се врата. Лора влезе вътре. За миг зърнах светлина. — Хайде да вървим. Само се опитай да се нахвърлиш върху мен и ще натисна спусъка.
Савидж стоеше полуприведен, готов да нападне. Изглеждаше блед и уморен, а дрехите му бяха разпокъсани и мръсни. В очите му имаше такъв гняв, че направо изгубих желание да разбера какво са му правили.
— Надявах се да дойдете — заяви той и бавно се изправи.
Влязох в малка стая, като бутнах Молинас пред себе си. Савидж впи ръце в гърлото му и го разтресе като парцалена кукла. Молинас не предприе нищо, за да се защити.
— Савидж, престани.
Опитах се да отдалеча Молинас от него, но той не се контролираше.
Лора извика:
— Шерлок. О, Господи!
Единствено Шерлок би могла да привлече вниманието му и Лора го знаеше. Савидж охлаби хватката и се извърна, отпускайки се на колене до жена си. Беше в безсъзнание.
Притисна я към себе си, залюля я, като целуваше мръсната й коса. Савидж вдигна поглед. Имаше вид на отчаян човек. Бяха го победили. За малко да натисна спусъка.
— Господи, какво му направихте! Проклето копеле! Защо не го оставих да те удуши!
— Добре е — отвърна Молинас.
Знаех, че гърлото го боли. Но Савидж бе силен — изключително силен — независимо какво му бяха сторили.
Бутнах Молинас на пода, затворих вратата и отидох до Савидж — той продължаваше да люлее Шерлок в прегръдките си.
— Благодаря, че дойдохте. Радвам се да ви видя, ако трябва да съм откровен. Опитах се, но не успях да измисля начин да се измъкнем оттук. Провалих се. Повалих двама; после пристигнаха четирима и здравата ме сритаха за старанието ми.
Поне говореше смислено. Беше на себе си.
— Не са те дрогирали, нали? — попитах аз.
— Не и след като се събудих за пръв път, където и да се намираме. Но взеха Шерлок. Искали са, предполагам, да съм с бистра глава, та да наблюдавам как опиатът й въздейства.
— Какво става с нея?
— В будно състояние непрекъснато възстановява ужаса от времето, когато я преследваше серийният убиец Марлин Джоунс. — Кимах. Знаех всичко за Марлин Джоунс. Савидж обясни на Лора: — Беше негова пленничка. Изживяването й беше ужасно. В продължение на месеци имаше кошмари. Сега опиатът връща всичко, и то в по-лош вид. Господи, усещам ужаса й, объркването й. — Погледна Молинас. — Ще убия този садист-негодник. — Не помръдна обаче, а продължи да люлее Шерлок. С равен тон заяви: — След като ме пребиха, ме оставиха на мира. Не са ме дрогирали.