Погледнах Шерлок и фраснах Молинас. Просто не успях да се овладея. Вероятно съм го халосал точно както трябва, защото главата му се килна назад и той се свлече по стената. Поех си дълбоко въздух.
— Съжалявам, но си го заслужи. Ще се съвземе след малко и ще ни изведе. Наблизо има самолетна писта.
— Слава Богу — зарадва се Савидж. Все още държеше Шерлок. — Пак ли те дрогираха, Мак?
Наблюдавах как Молинас отваря очи, но му отговорих:
— По-късно ще ти разкажа. — Приклекнах до престъпника. — Ще се обадиш по радиостанцията. Ще докараш самолет. Сега.
Савидж се обади:
— Искам да го вземем с нас. Искам да го съблека и сам да му бия смъртоносната инжекция.
Молинас се усмихна.
— Съжалявам, агент Савидж. Не е възможно. Самолетът е четириместен. Надявам се някой от вас да е пилот.
— Никакъв проблем — увери го Савидж. Стана с Шерлок на ръце. — Щом няма да те отведа, ще те убия тук. Не ми се мисли колко мръсни пари си натрупал за адвокати. Да, така ще бъде най-добре. Няма да допусна да се измъкне благодарение несъвършенствата на законите.
— Съпругата ти ще се оправи — успокои го Молинас. — Ще мине известно време, преди да се свести напълно, но ще се оправи. Дрогирана е с два опиата; смесват се в различно съотношение. Срещаме известно затруднение при балансирането и дозировката. Всеки реагира различно. Някои се особено чувствителни. Съпругата ви е от тези хора.
Савидж се обърна много бавно и положи Шерлок върху скъсаното черно одеяло на дървения под. Изправи се, изгледа Молинас и се усмихна. Усмивката беше смразяваща.
Не помръднах. Оставих Савидж да действа. Хвърлих поглед към Шерлок. Лора беше приклекнала до нея и я галеше по ръката.
— Стани — нареди Савидж.
Молинас се подчини неохотно.
Не последва никаква елегантност на бойните изкуства. С цялата си сила Савидж заби юмрук в корема му, а после и коляното си в слабините му. Молинас се свлече безжизнено.
— Браво — обади се Лора. — Заслужаваше си го. Но сега се налага да го приведем в достатъчно добра форма, за да стигне до радиостанцията и да повика самолет.
— Искам Джили — заявих аз.
Савидж се вторачи в мен.
— Какво каза, Мак? Джили ли? Тук ли е?
— Дойде при мен точно когато се съвземах след поредното омайване. Предупреди ме да не ям и да не пия нищо. Поради каквато и причина да е тук, Савидж, тя спаси мен и Лора от нова доза опиат.
Лора не оспори думите ми, но отбеляза:
— Ако тя е тук, ще ни е нужен по-голям самолет.
— Джили е дребна, Шерлок — също — не се предавах аз. — Петимата ще се съберем в една чесна.
— Мак — подхвана Савидж, докосвайки леко рамото ми, — зет ти Пол също ли е тук?
— Не знам — признах аз. — Но дори да е, ще оставим негодника. Именно той е разработил лекарството с всичките му приятни странични ефекти. Искам единствено Джили.
Погледнах към Лора. Взираше се в пода с присвити от гняв очи.
Проследих погледа й. Савидж бе вързан за желязна халка на пода. Молинас просто извади лош късмет, като го бутнах твърде навътре в стаята, където Савидж можеше да го достигне.
Нищо чудно, че Савидж не бе успял да избяга. Нещата бяха толкова прости.
— Савидж, не вярвам на очите си.
— Забавляваха се да гледат как безуспешно се напрягам и ругая. Смееха се. Знаеха точно докъде стига веригата. Благодаря ти, че тикна този едър негодник достатъчно близо, та да го докопам.
— Савидж — обади се Лора, докато пробваше ключовете от ключодържател на Молинас — той е зетят на Асайлъм Тарчър, Джон Молинас.
— Помня.
Най-сетне тя намери ключа. Освободи десния глезен на Савидж и той се наведе да разтърка крака си. Смъкна надолу чорапа. Мястото бе посиняло, но нямаше охлузване.
— Ще благодаря на Шерлок за дебелите вълнени чорапи. Хубаво е, че се отървах от това нещо.
Отново говореше като предишния Савидж. Изпитах огромно облекчение.
Нямахме друг избор — трябваше да чакаме Молинас да се съвземе. Върху паянтовата маса в ъгъла стоеше кофа с вода. Лора го заля.
Савидж притисна жена си към себе си.
— Шерлок. Хайде, любов моя, събуди се. Ще го направиш. Събуди се. — Леко я шляпна по бузите. — Хайде, скъпа, отвори очи. Следващия път в гимнастическия салон ще ти позволя да ме тръшнеш на земята, но сега се събуди.
В един момент тя отвори очи и го погледна. Изглеждаше дрогирана, изтощена и едва успя да прошепне: