— Дилън?
— Разпознава те — отбеляза Лора. — Добро начало.
— Аз съм, Шерлок. Всичко вече е наред. Мак и Лора са тук. Тръгваме си.
— Той е тук, Дилън — прошепна тя прегракнало и разтри слепоочията си с ръка. — Вмъкнал се е зад лявото ми ухо. Смее се. Не ме оставя на мира и продължава да се смее. Не спира. Моля те, Дилън, накарай го да престане.
Затвори очи и се сгуши в рамото му.
— За Марлин Джоунс ли говори? — попитах аз и сритах Молинас.
Все още се опитваше да си поеме въздух.
— Да — потвърди Савидж, без да откъсва очи от тебеширеното лице на Шерлок. — Опиатът, който й даваха, го върна в съзнанието й, хиперболизира образа му, превърна го в още по-голямо чудовище, отколкото беше в действителност, а това никак не е малко. Обсебил е съзнанието й и е така реален за нея, както вие двамата.
— И с мен се получи така — обадих се аз, — но само веднъж. Преживях повторно бомбената експлозия в Тунис. Прав си: припомнянето е несравнимо по-лошо от действителността. А Пол твърдеше, че опиатът намалявал въздействието на лошите спомени.
Молинас се надигна с усилие.
— Да, дрогата би трябвало да облекчава физическите симптоми. Уверяваха ме, че действа така. Нещо обаче не е наред. Опиатът не би трябвало да изважда спомена на преден план. При повторни дози се очаква да заличава ужаса от спомените. Но не се получава. Опитах различни дози, комбинирах с прибавки, за да го докарам. Нищо не излезе.
Приклекнах до Молинас.
— Какво се случи с дъщеря ти?
— Изнасилиха я преди три години, и то в общежитието на частното й училище. Четири по-големи момчета. Беше едва петнадесетгодишна. Това я унищожи. Обещаха ми опиатът да й помогне. Това е единствената причина да се захвана с Асайлъм и Дел Кабризо — да помогна на дъщеря си. Затова й давах дрогата. Инжектирах й сам. Но не дава резултат. Спомените й от онази нощ стават все по-лоши и по-страшни. Опиатът направо я убива!
— Затова ли даде на Шерлок голяма доза, смесена и с други опиати? — попитах аз.
Молинас погледна Савидж и видя смъртната си присъда, изписана в очите му. Бързо се наведе и повърна върху дървения под.
Савидж носеше Шерлок на ръце. Вече беше в съзнание, но клепачите й тежаха, а погледът й беше замъглен. Беше я увил с всички одеяла от стаята. Тя стоеше обезпокоително смълчана, отнесена. Това ме притесняваше. Устатата Шерлок, която обикновено командваше всички наоколо — включително и съпруга си — лежеше като призрак и всъщност не присъстваше сред нас. Лора вървеше след тях; носеше два автомата. Държах Молинас пред себе си, опрял брена в гърба му, а през лявото ми рамо беше преметнат един АК–47.
— Заведи ме при Джили — наредих аз на Молинас. — Сега. Искам да видя сестра си. Тя идва с нас.
— Сестра ти не е тук — отвърна той.
Усещах колко му е трудно да говори.
Усмихнах му се.
— Не ти вярвам. Дойде при мен. Говори ми, предупреди ме.
Той отвърна бавно:
— Вероятно е било от дрогата. Сестра ти никога не е идвала тук. Никога. Нямам причина да те лъжа. Имал си халюцинации от опиата. Непредсказуем е. Лично аз не съм чувал да е оказвал подобно въздействие.
Възможно ли беше? Джили стоеше пред мен съвсем истинска. Беше при мен, говореше ми, по дяволите!
— Никога не е идвала тук — повтори Молинас.
— Познаваш ли я? — намеси се Лора.
— Знам коя е — отвърна предпазливо той.
Спряхме. На пет метра от нас говореха мъже. След около три минути стъпките им се отдалечиха по коридора.
Върнахме се в луксозния кабинет, оттам отидохме до спалнята, но открихме, че е празна. Явно дъщеря му Маран се бе развързала, защото сега се беше заключила в банята. Молинас й нареди да стои там, докато се върне. Чухме я да плаче.
— Вижте какво намерих. — Обърнахме се. Лора бе отворила врата към килер, който не бях забелязал. — В него имаше пистолети, дрехи и още два автомата. — Обърна се към нас широко усмихната. В ръцете си държеше мачете. — Знае ли човек дали няма да ни потрябва? Тук всички носят ножове. Редно е и ние да имаме нещо. — Изгледа Савидж и мен. — Трябва да се преоблечете. Аз ще се погрижа за Шерлок. — Прикрепи мачетето на кръста си. — Чудесно — доволно отбеляза тя и го потупа. — Предполагам, че сега вече съм готова за всичко.
— Тук някъде имаш радиостанция. Донеси я — заповядах аз. Молинас отвори третото чекмедже на огромното си бюро и измъкна малка черна радиостанция. — Извикай самолет да дойде веднага.