Вертолетът се заби в екваториалната гора, пречупвайки клоните по пътя си. В следващия миг настъпи тишина. Чух другия вертолет, но не беше наблизо. Няма ли и той да се насочи към нас като този? Или са видели първият да пада?
Изчаках малко и се втурнах към вертолета, забил нос в земята. Над главата ми крещяха маймуни. Някои прескачаха от дърво на дърво. Знаех за опасността вертолетът да избухне, но трябваше да стигна до аптечката му. Не можех да допусна Лора да стои ранена в тази адска дупка, без да разполагаме с никакви лекарства.
И стрелецът, и пилотът бяха мъртви. Носеха военни униформи като другите мъже на Молинас. Седяха в американски вертолет, но определено не бяха американци. Вероятно бяха от хората на Дел Кабризо, изпратени да ни попречат да избягаме, както предположи Молинас.
Намерих аптечката, пъхната под пилотската седалка. За моя изненада към гърба на седалката бе привързана мрежа с шишета с вода. На задната седалка имаше няколко одеяла. Грабнах ги и долових тежкия сладникав аромат от секс. Сега вече знаех какво са правили тези типове, преди да се появят.
Откачих мрежата с шишетата вода, грабнах одеялата и крещейки като луд, хукнах обратно.
Продължавахме да сме прекалено близо до края на екваториалната гора. Не чувах някой да се приближава, не чувах и другия „Апах“, но би било глупаво да рискуваме.
— Господи — посрещна ме Савидж, — носиш аптечка и вода! Ще ходатайствам да получиш повишение в службата и увеличение на заплатата, Мак.
— Ще издържиш ли още малко? — попитах Лора.
— Да, но после искам да се отпусна до плувен басейн с хубава книга в ръка.
— Ще те уредя. Чакай да видим с какво разполагаме тук. Сигурно има болкоуспокояващи, които ще ти помогнат. — Намерих ги и й дадох три. Савидж бе спрял кървенето, слава Богу. Това беше максималното, което можехме да направим за момента. Бързо се изправих. — Да се придвижим още петдесет метра на северозапад; после ще се върна да залича следите. Господ бди над нас. Вижте само с колко бутилирана вода разполагаме. И дори не е примесена с дрога.
След пет метра спряхме — беше невъзможно да продължим през преплетените клони и лиани. Все едно стояхме пред зелена стена. Първия път бяхме безпомощни, но сега разполагахме с мачете, което Лора откри.
Свалих го от колана й и я целунах по бузата.
— Изумителна си — уверих я аз. — Нищо не ти обещавам, но ми се струва, че в те има хляб за агент на ФБР.
— Сериозно?
Успя да ми се усмихне. Налагаше се Лора да върви сама; аз носех водата, аптечката, един автомат и прокарвах път през гъсталака. А той беше навсякъде. Прегърнах я през кръста.
— Определено имаш данни, скъпа. Само се дръж. Още пет метра и ще спрем за почивка. — Замахнах отново към гъсталака. — Мачетето е остро, слава Богу.
— Предпочитам коктейл „Маргарита“, Мак.
— И аз, но повече ми се иска да знам къде се намираме. Трябваше да го изкопча от Молинас.
— Той все пак удържа на думата си — измъкна ни от лагера. Сигурно сме в Колумбия. Няма къде другаде да бъдем.
Шерлок стенеше, а Савидж й говореше тихо.
Подхвана Шерлок и взе мачетето от мен. Бях му благодарен. Продължихме да вървим. Изминахме поне още двадесет метра. Савидж спря. Дишаше тежко. Нежно постави Шерлок да легне на земята и облегна мачетето и автомата на дървото до нея.
— Стига толкова, Мак. За момента съм капнал. Разстели одеялата и да сложим пациентите върху тях. Тихо, Шерлок. Всичко е наред.
Тя отвори очи, погледна мен и автоматите, които оставих до този на Савидж. Единственото лошо бе, че това въобще не бяха очите на Шерлок. Извърнах поглед, защото ми беше непоносимо да я гледам такава. Съжалих, че не убих Молинас.
Облегнах Лора на ствола на едно дърво, отметнах одеялата, с които бе завита, и ги разстлах на земята. Сложих я да легне по гръб. Очите й бяха изпълнени с болка.
Наведох се и целунах сухите й устни.
— Полежи тук, нека Савидж ти даде вода. — Разгънах двете одеяла, които носех на рамо, и я завих с тях. На Савидж казах: — Ще се върна да позалича следите, та да не успеят да ни проследят.
Преди да тръгна, дадох още едно болкоуспокояващо на Лора.
Върнах се след пет минути. Тя прошепна:
— Съжалявам. Наистина. Трябваше да се опитам да избегна куршумите. Вероятно ще ме понижат и ще ме направят агент от ФБР.