— Хайде да тръгнем след тях — предложи Савидж.
Вървяха само на десетина метра пред нас. Тежките им стъпки заглушаваха шума, който вдигахме. Зърнах профила на Савидж. Приличаше на издялан от камък. Свиреп, опасен камък.
Повали последния толкова бързо, че чух само дрезгаво изхриптяване. Мъжете отпред не чуха нищо. Савидж преряза гърлото му с малък скалпел, който взе от аптечката, после бързо го издърпа настрана, за да не се вижда. Имаше още двама — съществуваше опасност да се обърнат всеки момент. Не искахме да стоим вторачени насреща им. Погледна ме и обърна трупа по гръб.
— Хайде да се справим и с другите двама.
Чувахме ги да си говорят бързо на испански точно пред нас. Спрях за миг и се заслушах внимателно. Обърнах се и прошепнах на Савидж:
— Мислят, че Леон е спрял да се изпикае.
— Да атакуваме едновременно — предложи Савидж.
Всичко стана доста бързо.
Той се нахвърли върху единия със скалпела — точно както постъпи с Леон. Аз ги подминах бързо, защото другият се извърна и на лицето му се изписа тревога. Извика и посегна да ме удари с автомата си. Вдигнах юмрук и го забих в брадичката му. Главата му се отметна назад. Падна на колене — кашляше и се давеше. Довърших го с удар на приклада.
Вдигнах глава: огромен звяр ме гледаше втренчено, изтегнат на нисък клон. Наблюдаваше и двама ни. Наблюдаваше ни с нещо, което в най-добрия случай можеше да се определи като бегъл интерес. Дали чакаше да изяде победените?
Савидж се обади:
— Това е само ягуар, Мак. Няма да рискува да се захваща с теб. Не се притеснявай от него. Хайде да видим с какво ще се снабдим.
— Виж — възкликнах аз — няколко блокчета „Марс“. Боже, колко ни трябват. Не е зле да проверим и другия тип. Знаеш ли, Савидж, етикетите на сладките не са на испански. Точно както и на всичко в аптечката на вертолета. А и самият вертолет беше американски. Всичко е американско с изключение на хората на Молинас. По дяволите, кои са те? Какво правят тук?
Савидж само сви рамене. Беше прав. В момента нямаше значение кои са тези бандити.
Изпитвах странна незаинтересованост към тримата мъртъвци — нещастните негодници.
— Свършихме. Да се връщаме при Лора и Шерлок.
Измъкнахме се през дърветата и тръгнахме към мястото, където оставихме Лора и Шерлок. Едва не припаднах. Мъж стоеше над жените, насочил автомат към гърдите на Лора. Очите й бяха затворени. Не виждах пистолета й.
Той сякаш не знаеше какво да предприеме. Видя ни и обяви:
— Не мърдайте или ще застрелям жените. Точно така — оставете оръжието и отстъпете.
Това бяха последните думи, които произнесе.
Лора светкавично измъкна пистолета си и го простреля в челото.
29.
— Добре го направи, Лора — похвалих я аз.
Тя остави брена обратно върху корема си.
— Уж бяхме сами, а в следващия миг той се появи. Отвлякохте му вниманието и ми дадохте шанса, от който се нуждаех.
Взехме оръжието му и трите блокчета шоколад от джоба на панталоните му. Савидж нахлузи нови ботуши.
— Стават ми — обяви той. — А този носи и вода.
Аз се обадих:
— Изстрелът може и да е привлякъл нечие внимание. Редно е със Савидж да огледаме наоколо. Няма да се бавим повече от десетина минути.
— Вървете. Нищо няма да ни се случи.
Двамата със Савидж тръгнахме натам, откъдето бяха дошли негодниците. Зелена боа бе увила поне три пъти дърво, покрай което току-що бяхме минали. Усетих да ме побиват ледени тръпки.
— По тези места има прекалено много живи твари. Трябва да си отваряш очите на четири, да се оглеждаш наляво-надясно, нагоре и надолу. Всичко е толкова диво — въобще не контролираме нещата.
— Ако Лора не бе взела мачетето — отбеляза Савидж, — въобще нямаше да сме тук.
Проследих полета на алена птица — червените й пера преливаха на гърба в жълти и сини. Кацна върху клонка на метър от нас и се залюля. Запитах се какво ли би си помислил Нолан за тази неземна птица.
— Ако имаше пътеки, щеше да е по-лесно — промърмори Савидж. — Наоколо няма никого. Да се връщаме.
Едва се дишаше от горещина. Влагата беше убийствена. Ризите ни бяха вмирисани от пот.
— Все още е сутрин — отбеляза Савидж. — Нямам търпение да разбера колко по-горещо ще стане следобед. Виж проклетата почва — направо е като глина. Не бих искал да завали дъжд. Възможно ли е да не сме в дъждовния период?