Выбрать главу

Свъсих вежди и кимнах.

— Прав си. Онзи ягуар изглеждаше отегчен, все едно не представлявахме кой знае какво. Е, държеше ни под око, но колкото да оправдае присъствието си, и не изглеждаше разтревожен.

— Сигурно така гледат точно преди да скочат. — Савидж се засмя на изражението ми. — Не, не бих се притеснявал за котките. Хей, готови ли сте да обядваме?

— Искам си „Маргаритата“. — Лора леко заваляше думите. — Набрали сте лимони. Чух Шерлок да говори за това.

Разкопчах двете ризи и погледнах превръзката й. Слава Богу, не беше избила кръв. Какво да предприема сега? Бях учил как се оказва първа помощ, но само толкова. Бях пропуснал да почистя петно кръв върху дясната й гърда; сега беше засъхнала. Без да се замисля, леко го избърсах. Очите й се отвориха.

— Кръв — обясних аз. — Непоносимо ми беше да я гледам върху теб, Лора.

— Как изглеждам?

Исках да й кажа, че независимо от всичко все още желая да гледам гърдите й, да прокарам ръце по тях със затворени очи и да й повтарям колко е красива. Някакво насекомо ме ухапа по показалеца.

— Няма ново кървене. Превръзката е стегната и чиста. Потиш се и това е добре. Хубава, гореща пот от слънцето. Според мен е най-добре да оставим нещата както са. Утре сутринта ще сменя превръзката и ще видя как изглежда раната. А сега, понеже си страшно примерна пациентка, получаваш награда. — Извадих блокчето „Марс“ от опаковката и отчупих от него. Тя отвори уста. Усмихна се, докато го дъвчеше. Дадох й да изяде цялото блокче. — Ще ти се дотанцува от толкова много захар — отбелязах аз.

— Може да изкара един танц с Шерлок — обади се Савидж.

Седеше на одеялото до жена си и олизваше шоколада от пръстите си.

— Шерлок, добре ли си вече?

— Много по-добре от теб, Лора. Болката силна ли е?

— Успявам да я контролирам. Принудена съм да лежа тук и да гледам как Мак яде шоколадовото ми блокче. Много е жестоко. Устата ми е пълна със слюнка. Ако имах сили, щях да го измъкна от устата му.

Отчупих парче и й го дадох. Затвори очи и го сдъвка.

Преброих ги. Имахме още пет блокчета. Трябваше да намерим и малко плодове, например манго. Очаквах да има банани, но не бях виждал. Зърнах малък мравояд и си представих какво ли ще е да го опечем. Обърнах се към всички:

— Оглеждайте се за нещо за ядене — плодове например. Ще ги наберем от дърветата, ще ги обелим и ще ги изядем. Става ли?

— Най-добре да започнем с мангото — предложи Савидж и се залови да ги бели. Раздаде на всички ни. — Добре са узрели. Хапвайте.

— Имам кибрит — обади се Шерлок, а по брадичката й се стичаше сок от плода. — Следобед ще накладем огън. Така ще държим страшилищата настрана.

— Знам как да го направя — намеси се Лора. — Прекарах доста време от детството си в излети в компанията на баща ми и на по-големия ми брат. Виждала съм букове, дори и дъбове. Те са твърди дървета и са добри за огън.

Шерлок изпълзя до Лора.

— Остана ми още малко от ризата. Чакай да ти завържа косата, че се е разпиляла навсякъде.

Загледах се как тя се опитва да сплете силно сплъстените коси на Лора на френска плитка. Приглади кичурите и извади поне половин дузина буболечки. Най-доброто, което можех да кажа за резултата, бе, че косата й вече не падаше по лицето й.

— Как изглеждам? — попита Лора.

— Разкошно. Шерлок много я бива да се справя с коси; особено с дълги като твоите.

Прокарах навлажнено парче от ризата по устните на Лора, за да почистя лепкавия сок от мангото. Представях си как иначе ще му се зарадват всички летящи насекоми.

Усмихна ми се и затвори очи.

Изправих се и се протегнах. Събрах багажа и взех Лора на ръце. Вече бях свикнал с тежестта й. Беше ми приятно. Предпазливо се огледах. Не видях нищо, което да представлява заплаха.

Слава Богу, Шерлок вървеше сама. Следваше неотклонно Савидж; носеше аптечката и автомат.

— Спи, Лора — предложих аз.

— Добре.

Облегна глава на рамото ми. Гласът й звучеше съвсем немощно.

Не спирахме да вървим. Сега Лора ми се струваше по-лека. Сякаш се топеше, а нищо не можех да предприема, за да го предотвратя. Освен да намеря покой.

Савидж поддържаше равномерно темпо и сечеше растителността пред нас. Не виждахме почти нищо, но чувахме всевъзможни звуци наоколо.