Изведнъж високо над нас отекнаха крясъци и писъци. Семейство маймуни подскачаха нагоре — надолу и тресяха клоните. Кафяв изсъхнал плод удари Савидж по гърба. Замеряха ни и с други неща, но не ни нараниха сериозно. Аз ускорих ход. От усилието наврях лице в бодливо листо, изпречило се на пътя ми. Те не се страхуваха от нас — само се дразнеха, че навлизаме в територията им. Щом се отдалечихме, престанаха да ни обръщат внимание.
Следобед заваля — топъл, обилен дъжд. Бях готов да заменя две шоколадови блокчета за чадър. После открихме, че на места естественият навес над нас е достатъчно дебел, за да останем относително сухи. Покрих Лора, доколкото успях. Проливният дъжд най-после престана. От земята се заиздига пара. Влажността не намаля. Пара излизаше и от дрехите ни.
Пуснах Лора да стъпи на крака, като я подпрях на себе си.
— Представи си един студен душ, Мак — каза тя.
— В момента — отвърнах аз със затворени очи — той е сред десетте неща, които най-силно желая. Не, сред трите. Искам да си под студения душ с мен, Лора, да се смееш и отново да си добре.
Тя нищо не каза и аз се изплаших. Продължихме да вървим.
Към непроходимата растителност наоколо се прибави и превърналата се в кал земя под краката ни — хлъзгава и на места дебела не по-малко от десет сантиметра. Бяхме кални до колене. Движението ни страшно се затрудни. В един момент едва не паднах. Шерлок ми помогна да се задържа прав.
От нас се стичаше пот. Савидж сумтеше при всяко замахване с мачетето. Маймуни и птици пищяха и крякаха над нас. От време на време шумът ставаше оглушителен.
Исках да спра, да падна на колене и никога повече да не помръдна. Точно тогава видях ято пеперуди в най-изумителни цветове — червени, жълти, зелени. Успях само да посоча към тях. Една ни следва доста дълго — пърхаше с крилата около лицето ми; имаше невероятно сини краски с черно по краищата. Пеперудите изчезнаха и отнесоха красотата със себе си. Дадох си сметка, че сме се придвижили поне още десет километра на запад. Екваториалната гора беше зловеща, ужасяваща, а тези пеперуди бяха най-красивото нещо, което съм виждал.
Шерлок зърна две змии. Закова се на място, взряна в растителността на метър вляво от нея. Нямаше начин змиите да останат незабелязани. Ярките им оранжеви и бели ивици се отдалечиха от нас и потънаха в гъсталаците.
Погледнах да се уверя, че ботушите на всички са стегнато завързани, а крачолите — плътно напъхани вътре. Трудно бе да се провери заради калта, с която бяхме наплескани. Е, поне по лицата нямахме кал. Никакви буболечки или змии не можеха да проникнат до краката ни. Но забелязах ухапвания от насекоми по ръцете. От тях нямаше никакво спасение.
„Да оцелеем — помислих си аз. — Трябва просто да оцелеем.“ Този следобед не чухме повече вертолети или шум от други човешки същества. Бяхме само четиримата, сами в тази пещ.
— Ха — провикна се Савидж, — вижте какво намерих. Узрели банани. Ще ги прибави към мангото. Сега блокчетата „Марс“ ще бъдат за десерт.
Намерихме и няколко пипас — вид зелен кокосов орех. Разцепихме ги и изпихме млякото. По време на пороя Шерлок бе направила фуния от едно огромно листо, така че празните бутилки отново бяха пълни. Набрахме няколко пипас за всеки случай.
Сега аз разчиствах пътя, а Савидж носеше Лора. След като се справих с особено гъсто преплетените листа, казах:
— Чудя се дали са намерили онзи негодник Молинас. Ако не са, дано да го ухапе змия.
— Или Дел Кабризо да се е разгневил, че сме избягали и да го е убил — допълни Савидж.
Не желаех да си представя какво е станало с дъщерята на Молинас.
Стигнахме до друго малко по-разчистено място и спряхме да си направим бивак. Застанали на слънчевата светлина, видяхме в другия край през тревата да притичват ято диви гъски. Скриха се в гората. Беше късно следобед — вече трябваше да спрем.
Лора отпадаше все повече. Нямаше сили дори да говори. Дадох й още антибиотици, още аспирин и две болкоуспокояващи. Оставаха само още четири. Нямаше треска, превръзката изглеждаше чиста, но силите й се изчерпваха.
Шерлок премете малкия бивак със сноп листа. Заради пряката слънчева светлина земята беше почти суха.
Събрах изсъхнали клони и прогнили парчета дърво. Намерих и малко бук — Лора твърдеше, че е добър за огън. Шерлок започна да копае ров около бивака — щял да държи влечугите настрана.
С ножицата от аптечката Савидж приготви подпалки.
— Дядо ми ме научи как се прави — обясни той. — Огънят се разпалва по-бързо.