Докато Савидж я държеше, намокрих една риза и избърсах лицето й. Тя инстинктивно отвори уста. Дадох й да пие вода.
— Струва ми се, че преди да спрем вчера, се отклонихме малко на юг — отбелязах аз, когато свърших с Лора. — Хайде сега да се насочим на запад и да се придържаме в тази посока.
— Все трябва да се намираме някъде — промърмори Шерлок. — Планетата не е чак толкова голяма, нали?
— Права си — подкрепи я Савидж. — Хайде, Шерлок — ти води. Мак, ти ще вървиш най-отзад. Отваряйте си широко очите. С удоволствие бих изял още един банан, така че се оглеждайте.
По-късно заваля и Шерлок успя да събере половин бутилка прясна дъждовна вода, като направи фуния от голямо листо. С разпилени около лицето коси, изпохапана от насекоми, тя държеше бутилката, перчеше се като горд паун и се хилеше като малоумна.
Бяхме мокри, но нищо не можехме да предприемем. Все пак Савидж успя да опази раната на Лора суха.
Отново зашляпахме в калта; растителността сякаш изведнъж се сгъсти. Извадих мачетето и започнах да сека. Ръцете ми направо изгаряха. След известно време отново спряхме. Савидж положи Лора върху одеяло, сгъна друго и го пъхна под главата й.
Запалихме огън. Савидж започна да бели манго с ножиците.
— Винаги съм ги харесвал — отбеляза той и подаде резен на Шерлок.
Отряза друго парче и ми го подаде. Доближих го до устните на Лора. Тя ги отвори. Е, поне все още се хранеше. Посъвзе се малко, седна и внезапно заговори:
— Шерлок, забеляза ли някакви признаци на пристрастяване? Например да ти се е искало още от опиата?
— Господи, не. — Шерлок потрепери. — Защо питаш? А, сещам се. Ако човек не се пристрастява към опиата, няма да си струва труда наркотърговците да го продават. Няма да се сдобият с постоянна клиентела.
— Точно така. А ти, Мак?
— И аз не усетих подобно нещо.
— Възможно е да не сте поели достатъчно — предположи Лора. — Ами ако са нужни повече от три дози, за да се пристрасти човек? Мислиш ли, че Джили е била пристрастена, Мак?
Неприятно ми бе да го изрека, но все пак промълвих:
— Да.
— Чудя се кой друг в Едгертън е опитвал от това чудо и какво ли прави сега — промълви Шерлок.
— Чарли Дък го е пробвал, обзалагам се. Съдебният лекар сподели с мен, че е открил странни неща в кръвта му. Смяташе да прави нови изследвания. Нищо чудно да го е пробвал, за да разбере как точно въздейства. Все пак е бил ченге.
— Сигурно затова някой го е убил — предположи Лора.
— Има логика — съгласи се Савидж, окато дъвчеше банан.
— Мак — каза Шерлок, — ти се беше свързал някак си с Джили, когато тя се е хвърлила от скалата. Просто не си го разбрал. Възможно е отново да се е случило: Джили се е появила в съзнанието ти да те предупреди.
— Всъщност няма друго обяснение — съгласи се Савидж. — Освен ако не си я сънувал, защото си бил дрогиран.
— Че бях дрогиран — бях. Но каквото и да означава случилото се, се надявам Джили да е жива. Господи, Лора, много ми е трудно да го понеса — признах аз и се наведох да пипна челото й. — Как се чувстваш?
— Нещо пълзи по крака ми… Поне е от външната страна.
Замахнах и прогоних саламандъра, който изви тънката си опашка и полетя към шубраците.
Савидж подготвяше нови подпалки с ножицата. Проклетият инструмент ми приличаше вече на произведение на изкуството.
Лора простена. Лежеше по гръб със затворени очи. Лицето й бе страшно бледо, а устните — посинели. Дадох й още аспирин.
Почти нищо не бе останало в аптечката. Погледнах към Савидж. То беше свъсил вежди и здраво стискаше Шерлок за ръката.
Газихме поне километър из калта, преди да спрем за нощуване.
На следващото утро нямаше промяна в състоянието на Лора: тя беше крайно изтощена, трепереше и имаше температура. Раната бе още по-зачервена. Трябваше да я закараме в болница. Станахме и тръгнахме още на зазоряване; отново Савидж носеше Лора.
— Ще вървим на запад — реших аз и започнах да си проправям път.
В девет часа намерихме узрели банани. Савидж ги събра под крясъците не маймуните — явно крадяхме закуската им. Изпитах облекчение, че не се нахвърлиха върху нас.
Към обяд спрях, вдигнах глава и поех дълбоко дъх. Миришеше на солена вода.
Понечих да извикам, но мъжки гласове на не повече от десет метра от нас ме възпряха.
— О, не — простена Шерлок и хвърли всичко, освен автомата. — Как успяха да ни открият, по дяволите, не е честно!