Савидж носеше Лора — тя или спеше, или изпадаше в безсъзнание. Не я остави. Само отстъпи назад, за да застане до Шерлок.
— Не им пука дали ще ги чуем — прошепнах аз. — Много ли са? Разгърнали ли са се в редица?
— Надушвам мирис на солена вода, Мак. Вероятно сме близо до океана.
Гласовете се отдалечиха. После неочаквано долових женски гласове. А после смях, подвиквания и отново смях. Чух и писъци, изразяващи удоволствие. Хората говореха на английски.
Нещо много странно ставаше тук.
Гъстата растителност се стопи. Поведох нашата група. Шерлок вървеше отзад, а Савидж, понесъл Лора на ръце, беше помежду ни. Придвижвахме се възможно най-тихо. Ято зелени папагали прелетя от едно бананово дърво на друго; мяркаха се червеникавите и жълтите краски по крилата им. Мирисът на солена вода стана по-натрапчив, а слънцето грееше над нас — навесът от корони над главите ни беше изчезнал.
Усетих ветрец да гали лицето ми. Преминах през последна завеса от зелени листа и стъпих на бял пясък. Савидж излезе след мен; Шерлок сепнато си пое въздух. Стояхме вторачени напред.
Намирахме се в края на екваториалната гора, а пред нас имаше фин бял пясък, който стигаше до океана. Беше най-красивата гледка, която съм виждал.
На петнадесетина метра от нас не по-малко от двадесет мъже и жени по бански играеха волейбол.
По плажа бяха опънати хавлии, виждаха се няколко пясъчни замъка, половин дузина чадъри и шезлонги. Един тип седеше на високо столче с чадър над главата. Беше спасител.
Лора простена тихо. Отвори очи и ме погледна.
— Какво става?
— Бих казал, че извадихме късмет, скъпа. Постискай зъби още малко. Двамата с теб ще се озовем под онзи студен душ, преди да се усетиш.
Смехът постепенно затихна. Мъжете и жените ни гледаха. Двама мъже направиха знак на останалите да се отдръпнат и тръгнаха към нас. Пуснах пистолета. Шерлок направи същото с автомата и се стараеше да не изглежда съвсем ужасена.
Провикнах се:
— Нужна ни е помощ. Имаме ранен.
Жените приближиха тичешком след мъжете. Един от типовете хукна към нас. Нисък, със силен загар, носеше очила и платнена зелена шапка.
— Аз съм лекар — запъхтяно се представи той. — Господи, какво се е случило с вас? Кой е пострадал?
— Ето тук — обади се Савидж и внимателно положи Лора на одеялото, което Шерлок бързо разстла под палмово дърво.
Тя почти не реагираше. Разкопчах двете ризи и оголих превръзката. Докато лекарят коленичеше до нея, обясних:
— Прострелна рана в рамото. Получи я преди два дни. Слава Богу, че разполагах с аптечка. Не правих обаче никакви шевове от страх да не инфектирам раната. Сменях превръзките всеки ден и държах раната колкото беше възможно чиста. Но май все пак се е инфектирала.
В следващата минута поне половин дузина мъже и жени ни заобиколиха. Савидж се изправи и им се усмихна; изглеждаше свиреп, дадох си сметка аз, като видях колко е мръсен — с кал по бедрата и с набола брада. Приличаше на дивак, мръсен и опасен.
После Шерлок се засмя. Хвърли бутилките с вода и нададе радостен възглас:
— Бяхме два дни в екваториална гора. Уау!
Мъжете и жените се спогледаха. Мъж с бански на широки червени и бели райета се обади:
— Тук сме на еднодневна екскурзия. — Гледаше ни изпитателно. — Да не би да сте изгубили гида си?
— Нямаме гид — отвърна Шерлок. — Къде се намираме?
— В националния парк „Корковадо“.
— Близо ли е до Дос Бразос? — попитах аз.
— Да. Намира се в югоизточната част на екваториалната гора.
Лора отвори очи и погледна мъжа, който внимателно отстраняваше превръзката от рамото й.
— Всичко е наред. Потърпи още малко. Нещата не изглеждат зле. Как се казваш?
— Лора. А ти?
— Том. Тук съм на меден месец. Мястото е фантастично. Е, на вас може и да не ви се е сторило толкова фантастично. Какво ви се случи?
— Аз съм федерален агент. Всъщност всичките сме такива. Някакви наркотрафиканти стреляха по мен. Последните два дни бяхме в екваториална гора.
Лекарят се обърна към жена висока поне метър и осемдесет.
— Гленис, кажи на спасителя, че ни е нужен хеликоптер, и то бързо. Спешен медицински случай.
— Да се обади и на полицията — добавих аз.
Том се обърна към нас.
— Лесничейството на Сирена е нагоре по брега. Няма да отнеме много време. Раната е инфектирана, но като цяло не изглежда зле. Вие наистина сте се погрижили за нея.