— Ненавиждам те! Ще те смажа!
Опита се да се повдигне от кушетката, но беше много слаб. Върнах го обратно. Легна отново зяпайки ме като лъв в капан.
„Това ще те държи буден поне за малко, стари лунатико!“ — си казах, нуждая се от цигара. Разходих се насам-натам, поздравявайки се за идеята.
Чух хъркане. Огледах се. Том пак беше заспал. Ударих го по челюстта. Погледна ме с усмивката на пълен идиот. Дръпнах от лулата и му я подадох под носа.
— Искам най-сетне да се вземеш в ръце и да се разкараш от стаята ми. Казах ти, какво си мисля за теб! Ако имаш поне малко останала чест би мислил дълго дали пак ще влезеш в компанията на някой джентълмен. Горкото бедно момиче! — побеснях. — Твърде е просто и обикновено за теб, откакто имаш пари. Ще те е срам да се разхождаш с нея по Пето Авеню, нали? Хопкинс, ти си 47 пъти по-лош от мошениците. На кой му пука за парите ти? Не и на мен! Басирам се, че и на момичето не му пука. Май, ако ги нямаше щеше да си повече мъж! Превърнали са те в псе, може пък да си падаш по разбиването на сърца…( Старият Том- разбивач на сърца!) Ще се отърва от теб колкото се може по-скоро!
Обърнах му гръб и се загледах в огледалото. Чух че се размърда и се обърнах бързичко. Не исках 198 паунда да се стоварят отгоре ми. Но той само се бе обърнал в леглото, с ръка пред лицето. Каза няколко думички по-ясни от предните.
— Не мога, Били, не мога да стана, даже и ако влезе някой. Но ако стана ще ти счупя врата, не го забравяй!
Почувствах се малко засрамен. Но това беше за доброто на Том. На сутринта щях да му разкажа и щяхме да се смеем много.
След двайсет минути пулсът му се бе нормализирал, чух и дишането му и го оставих да спи. Всичко беше наред и Том бе спасен. Отидох в другата стая и се проснах на леглото.
На следващата сутрин заварих Том буден и облечен. Беше си стария Том, с изключение на разклатените нерви и гласа на бял дъб.
— Ама че съм идиот, — каза той. — Мислех си, че съм пил хинин, а то било морфин. Имаше ли някакъв проблем с мен снощи?
Казах му, че нямах. Не помнеше абсолютно нищо. Заключих, че не си спомня за това как го държах буден, а и решиш, че няма да го светвам по въпроса сега. Някой ден ще му разкажа и ще се смеем доста.
Точно си заминаваше, когато се обърна към мен, стисна ми ръка и каза:
— Благодаря ти, стари приятелю, създадох ти толкова много грижи, а и за онова, което ми каза. Отивам да телеграфирам на моето момиче!