Лин се обърна да я погледне. По зачервеното ѝ лице също се стичаше пот. На гърба си носеше двете раници и двете пушки, но въпреки огромната тежест тя поддържаше стабилно темпо и току хвърляше поглед през рамо, за да се увери, че Луси я следва.
— Как си? — извика тя силно, макар да ги деляха само няколко метра.
— Аз съм простреляна, не оглушала — отвърна Луси.
Лин спря и извади едно шише от раницата си. Изчака Луси да я настигне и ѝ го подаде.
— Да починем малко.
Луси се отпусна признателно в сянката на един клен и отпи голяма глътка вода. Беше топла, но прекрасна.
Лин остана на пътя и избърса потта от челото си. Луси я гледаше как се взира в далечината, засенчила очите си с ръка срещу пладнешкото слънце. Изведнъж бутилката с вода падна от ръката ѝ и се разля в краката ѝ, превръщайки праха в кал.
— Какво? Какво става?
Момичето скочи на крака и изтича при нея, за да види бързо приближаващ се облак прах откъм изток. Лин свали оръжията от гърба си, хвърли раниците във високата трева и връчи едната пушка на Луси.
— Вземи това и залегни в тревата.
— Не — възрази Луси с треперещ глас, — няма да те оставя.
— Няма и да стоиш до мен. Ако се опиташ да стреляш с лявата си ръка, като нищо ще уцелиш мен вместо тях.
Земята под краката им затрепери и във въздуха се разнесе несвойствен тропот на конски копита. Луси закри очи и различи ездачите в облака от прах.
— Имаме време. Предлагам да бягаме.
— Те ще ни последват — отвърна Лин, като зареди пушката си и я подпря на сгъвката на лакътя си. — Снощи пак чух коне. Като знам колко редки животни са, трябва да са същите. Или ни мислят за заплаха, или са останали с впечатлението, че имаме нещо, което биха искали да вземат.
Луси стисна здраво ръката ѝ.
— Джос знае, че мога да намирам вода.
Лин вдигна вежди.
— И кога смяташе да ми кажеш?
— Съжалявам — отвърна Луси, без да откъсва очи от приближаващите ездачи. — Не мислех, че ще го използва срещу мен.
— Защото си свестен човек. Аз веднага щях да се досетя.
Конете вече бяха толкова близо, че се чуваха виковете на водещия ездач. Групичката се разтвори като ветрило пред двете жени.
— Е, добре — каза Лин, — заслужи си място на пътя. Ако нещата се оплескат, залягаш в тревата и стреляш с пистолета. Бездруго повече те бива в близък обсег.
Луси само кимна, неспособна да каже и дума. Мъжете се приближиха на десетина метра от тях, а после още малко — достатъчно, за да видят, че единият всъщност не е мъж.
— Проклета да е — отрони Луси.
— Не го мисли сега — отвърна тихо Лин. — Стой неподвижно.
Конете забавиха крачка и спряха. Петимата мъже и Джос застанаха в една линия. Вперила гневни очи в доскорошната си спътница, Луси усещаше как във вените ѝ пулсира непознато чувство на омраза. Джос я гледаше безразлично.
— Добър ден, дами — каза водачът и кимна на Лин. Тя също кимна небрежно в отговор.
— Добър ден.
— Хубав ден за езда — продължи мъжът, като прехвърли един крак през лъка на седлото си.
— Аз лично предпочитам да ходя пеш — отвърна Лин, оглеждайки ездачите. — И бих предпочела да продължа по пътя си, ако нямате нищо против.
— Това може да почака — възрази мъжът с все още дружелюбен глас, макар Луси да забеляза, че гледа ръцете на Лин вместо лицето ѝ. — Чухме, че стреляш като мъж.
— Грешно си чул — отговори Лин студено. — Стрелям като жена.
Мъжете зацъкаха с език, а Джос се помести нервно на седлото си.
— Един от моите хора имаше възможност да вкуси таланта ти снощи — продължи мъжът, вече без усмивка. — И сега не се чувства много добре.
— Странна работа, дъщеря ми също беше простреляна, пък се чувства прекрасно.
— Джос каза, че не ти е дъщеря.
— Нещо друго да е казала?
Мъжът пак се усмихна, но студеното потрепване на лицевите мускулчета не стигна до очите му.
— Достатъчно, за да си осигури спокоен живот поне за известно време, ако малката дойде при нас, без да ни създава неприятности.
Мъжът премести поглед към Луси и тя инстинктивно отстъпи назад. Искаше ѝ се да изтече в земята като водата от шишето на Лин.
— Съжалявам — отвърна Лин с лека усмивка на лицето, — но лично аз смятам да ви създам неприятности.
— Защо не вземем и двете? — предложи един от ездачите, втренчил жаден поглед в Лин. — Харесвам жени с повече коса от багетистката.