— И нейната ще порасне — подметна друг, плъзвайки поглед по тялото на Луси.
— Никой никого няма да взема — отвърна Лин, зарязала всякакви учтивости.
— Казах ви, че е опасна — обади се Джос, наблюдавайки нервно Лин. — Погрижете се за нея и грабвайте малката.
— Обичам ги опасни — отвърна онзи, който беше проявил интерес към Лин преди малко, и като се доближи с коня си до нея, подръпна косата ѝ с ръка. — Адски красива си, за да се държиш така отвратително.
— Опитвах се да се откажа от убиването — рече Лин, — само че съдбата взе, че ви изпречи на пътя ми.
Луси познаваше този тон достатъчно добре, за да залегне точно преди пушката на Лин да изтрака и куршумът да уцели коня в шията. Животното се изправи на задни крака и хвърли ездача си, а после се строполи на земята. Кръвта му бликаше в пръстта. Лин се скри зад агонизиращото му тяло. Луси се изтъркаля в канавката до пътя въпреки болката от шевовете в рамото си и стисна здраво пистолета.
Конете изпаднаха в паника от кръвта, мъжете започнаха да стрелят хаотично, мъчейки се в същото време да удържат юздите. Куршумите свистяха в тревата, но достатъчно встрани от Луси. Лин лежеше зад умиращия кон и търпеливо чакаше да ѝ се отвори възможност да стреля. Водачът падна на земята с чиста черна дупка на челото.
Ездачът на мъртвия кон пълзеше със счупен крак на изток, за да не попадне под копитата на обезумелите животни. Луси се прицели в един от мъжете, но се поколеба за секунда, преди да натисне спусъка, и Лин я изпревари. Той се свлече на земята и конят стъпка черепа му.
Джос пищеше и неумело дърпаше юздите, с което само още повече подплаши коня си. Животното започна да хвърля бесни къчове и метна непознатата си ездачка през главата си.
Останалите двама ездачи стреляха отчаяно. Лин се сниши максимално зад трупа на коня, превръщайки се във възможно най-малката мишена. После се надигна само за миг, стреля и единият от мъжете изпищя, стиснал ръката си. Пистолетът му изтрополи на земята. Той обърна коня си на изток и изчезна сред облак от прах, следван от един кон, останал без ездача си.
Последният хвърли оръжието си на земята и вдигна ръце във въздуха. Лин надникна над укритието си, видя го и се изправи. Луси излезе от канавката и отиде при Джос, която лежеше, свита на топка, и стенеше.
— Не ме убивай — промълви мъжът с треперещ глас, когато Лин се приближи до коня му. — Идеята не беше моя.
— Знам чия е била — отвърна тя и погледна сурово Джос, която се сви още повече от страх.
Лин въздъхна и се обърна към Луси.
— Не го убивай — примоли се момичето. — Каква полза от това?
— Те знаят, че можеш да намираш вода.
— На никого няма да кажа, честна дума!
Ездачът понечи да се прекръсти, но Лин насочи дулото към него.
— Наистина мисля, че трябва да го застрелям — каза тя.
Луси погледна към Джос, която беше седнала на земята и държеше едното си стъпало в ръце.
— Спести си патроните — рече момичето.
Лин вдигна очи към мъжа със счупения крак, който продължаваше да пълзи на изток.
— Ще взема конете ви — каза тя. — Вдигни приятелчето си от земята. Ако видя някой от вашите да ме следва, ти ще си първият, когото ще застрелям.
— Разбрано — обеща отсечено мъжът, като слезе от коня си и подаде юздите на Лин, а после махна към Джос. — Ами тя?
В погледа на Лин се прочете суровост, каквато Луси не беше виждала досега в очите ѝ.
— Тя остава тук. Просто така.
Джос простена и се опита да хване Луси за крака, но тя успя да се дръпне навреме. Лин се отдалечи, без да погледне назад, подаде юздите на единия кон на Луси, а самата тя поведе другите два и мина покрай Джос, сякаш нея я нямаше.
— Моля те, Лин, чуй ме! — изхленчи жената. — Не ме оставяй тук. Не мога да ходя.
Лин само даде знак на Луси да се качи на коня и също възседна своя, преметнала юздите на третия кон през лъка на седлото си. Луси стисна зъби от болка, докато се мъчеше да се набере нагоре. От раната се процеди прясна кръв и горчивата ѝ металическа миризма се смеси със сладкия дъх на мед. Когато минаха покрай Джос, Луси я погледна и видя мухите, които вече кръжаха около окървавената кост, стърчаща над глезена ѝ.
— Лин? Лин! — примоли се тя с пресекващ глас. — Остави ми поне коня. Имаш един излишен. Просто ми остави проклетия кон!
Луси заби пети и конят ѝ ускори крачка. Във въздуха се разнесе яростен вик и двете с Лин бяха засипани от дъжд от камъчета и пръст. Джос не спираше да крещи, но следващата шепа камъчета не успя да ги достигне.