— Откога сте разделени? — попита отново Луси.
Флетчър вдигна очи към слънцето и избърса потта от челото си.
— Дълга история. Предпочитам да я разкажа на сянка.
— Сигурно — възрази Лин, — но аз все още не тръпна от желание да си почиваме заедно. Каза, че можеш да излекуваш коня?
— О! — Мъжът лениво поглади шията на Кафявата кобила. — Лекуването е лесно, трудното ще бъде да намерим каквото е нужно.
— А какво е то? — попита Луси.
— Най-доброто лекарство, което ми хрумва, е ябълков оцет. Може да открием изостанал по шкафовете в някоя къща. Не бих го нарекъл наслада за небцето.
— Аха — отвърна Луси, докато се опитваше да отгатне смисъла. — Мислиш ли, че ще намерим достатъчно?
Флетчър сви рамене и този простичък жест ясно показваше как се е отнесъл животът към него.
— Може да намерим, може да не намерим — каза той.
— Множественото число е пресилено — отбеляза Лин. — Нямам намерение да тичам като смахната с теб и да ровим по килерите. Луси също.
— Не е нужно да си смахната. Приятно ми е, Луси.
Луси видя как Лин прехапа бузата си от яд, че се е изтървала за името ѝ.
— Можеш да представиш и себе си — продължи той. — Иначе ще те наричам Хубавата дама, която ме заплашва с пушка.
— Нямам нищо против — рече Лин изпитателно, но Луси забеляза тънката усмивка, която заигра на устните ѝ, преди да забоде поглед в земята.
— Казва се Лин.
— Е, Лин и Луси, приятно ми е да се запознаем — каза мъжът и на загорялото му лице се изписа ведра, бяла усмивка. — Вярвам, че можем да си бъдем взаимно полезни.
19.
Намирането на ябълков оцет се оказа значително по-малко предизвикателство, отколкото Луси очакваше. Флетчър тръгна с Мистър — застраховка, че жените ще го чакат, докато търси спасителната течност. Лин пък взе дамаджаната му за вода, за да бъде сигурна, че той ще се върне, което и той направи няколко часа по-късно. Появи се с весело подсвиркване и почти четири литра ябълков оцет.
Луси не беше сигурна какво точно означаваха думите на Флетчър, че ябълковият оцет не бил наслада за небцето, но в мига, в който той свали запушалката, разбра, че никой с акъла си не би посмял да пие от това нещо. Миризмата изпълни ноздрите ѝ и сякаш стигна до черепа ѝ. Тя направи крачка назад и запуши носа си с насълзени очи.
— Отпушва синусите, нали? — пошегува се Флетчър с вечната си усмивка, прокрадваща се в бръчиците около очите му.
— Ще внимавам повече с конете в планината — обеща Луси.
— Планината ли? Защо ще ги водите там?
— Просто така — отвърна момичето и вирна брадичка в очакване на опит да я разубеди.
Флетчър се засмя и вдигна примирено ръце.
— Добре, млада госпожице. Отдавна съм се научил да не се пречкам на жена с такова изражение.
— Отдавна ли? На колко си години? — полюбопитства Луси.
Учудването, което се изписа на лицето му, я накара веднага да се поправи.
— Извинявай, май не е редно да се питат такива неща.
— Не, няма проблем — отвърна той веднага, — днес твърде много въпроси остават без отговор. Мисля, че съм малко над четиресет.
— Мислиш? — намеси се Лин, която излезе навън в здрачаващата се светлина. — Не знаеш ли точно?
— Някои неща се забравят, когато скиташ твърде дълго време. Ти имаш ли съмнения за собствената си възраст?
— Аз съм на двайсет и седем — отвърна Лин без всякакво колебание, макар Лин да беше убедена, че всъщност е на двайсет и шест.
— А аз — на шестнайсет — добави тя. — Поне така си мисля…?
Тя погледна въпросително Лин, която свъси чело.
— Мислех, че си на седемнайсет?
— Така или иначе това опровергава предположението ми, че сте майка и дъщеря — изгледа ги Флетчър.
— Нямаме кръвна връзка, но сме едно семейство — отвърна Лин.
— Семейството може да се създаде по най-различни начини, особено сега — съгласи се Флетчър.
— Ами твоето? — попита Луси. — Каза, че търсиш жена си?
— Най-добре да поседнем — предложи той. — Ако Лин реши да рискува и да ми се довери.
Този път Луси реши да държи езика си зад зъбите и вместо това погледна към Лин. Тя гледаше втренчено Флетчър в очите, като че ли се опитваше да разгадае подбудите му, като го накара пръв да отмести поглед.
— Намираш ни тук и лекуваш коня ни, вместо да вземеш един от здравите. Въртиш се цял ден наоколо и разпитваш как се казваме и откъде сме, въпреки че идея си нямам защо ти е притрябвало да знаеш. А сега искаш да ни разкажеш приказка за приспиване. Защо?