— Стават все по-малко. Но последния път, когато наминах през Пясъчният град, всичко беше наред.
— Ти си бил там?
Луси едва се сдържаше да не скочи и пипне Флетчър само за да се почувства по-близо до Калифорния.
— Няколко пъти. Ако кажете, че аз ви изпращам, ще ви намерят място там. Бих ви завел лично, но след като преминем през планините, продължавам на север.
— След като преминем? — повтори Лин сякаш по-скоро развеселена, отколкото подразнена от предположението на Флетчър, че ще продължат заедно.
— Точно така — потвърди той. — Запътили сме се в една и съща посока. И макар да не съм много внушителен, един мъж в групичката ви ще ви направи по-малко желана мишена.
— А ти какво печелиш?
— Едно добро дело. И удоволствието от саркастичния разговор, естествено.
Лин погледна към Луси, без да обърне внимание на шегата.
— Какво мислиш?
— Обичам да знам къде отивам — отвърна момичето. — Когато мога да назова мястото по име, то ми звучи по-реално, като че ли наистина имам цел.
— Ами той?
Луси погледна Флетчър на лунната светлина. Той седеше спокойно облегнат на седлото на земята с невинни светли къдрици, които шапката бе крила през деня. Но имаше големи ръце и без съмнение беше по-силен и от двете, взети заедно. Пътят го беше изваял в планина от мускули, които ясно личаха под протърканата риза. Би било рисковано да му се доверят и Луси знаеше, че това противоречи на принципите на Лин.
Но самата тя беше израснала с усещане за сигурност и вярваше, че хората са добри.
— Аз му вярвам — каза тя, като го гледаше в очите.
Ала премълча, че би хванала и дявола за ръка, ако ѝ предложеше да ѝ помогне в прехода през планината.
20.
Малко след като влязоха в Колорадо, планините се възправиха пред тях. Вече нямаше как да се заблуждават, че ниските им очертания над хоризонта са само постоянна заплаха за буря. Фактът, че целта вече си имаше име — Пясъчният град — крепеше Луси през първите дни, но с набъбването на тънката линия на планинската верига коремът ѝ отново започна да се свива на камък и сънят ѝ да чезне.
Лин не се тревожеше толкова за планините, колкото от нуждата да държи Флетчър под око, което смущаваше и нейната почивка. Часове след като се установяха някъде за нощта, Луси се будеше, за да намери Лин, вперила будни очи в новия им спътник. Луси знаеше, че недоверието на Лин се корени в дългите години, през които животът ѝ бе зависил от инстинктите и уменията за самосъхранение, и бе единствено подсилено от злощастното им сприятеляване с Джос. Дотук Флетчър се държеше точно така, както бе обещал: като водач и джентълмен. Но въпреки опитите му за неангажиращи разговори, поведението на Лин продължаваше да е надменно и незаинтересовано.
Друг път Луси би се забавлявала от напразните усилия на Флетчър да привлече вниманието на Лин, но сега цялото ѝ съзнание бе заето от мисълта за планините. Всеки път, когато Лин извадеше овехтялата си карта, на която новият им маршрут бе очертан с блед молив, сърцето на Луси започваше да се люшка между радостното вълнение от напредъка им и ужаса от продължаващата битка на „ако“ и „не мога“.
Почти тъгуваше за влажната жега на Илинойс и протяжните равни пейзажи. Там поглеждаше пред себе си и виждаше как горещината се вдига на мокри вълни от пътя. В Колорадо миражите не можеха да скрият планините, които се издигаха пред тях. Слънцето се затулваше зад черните им върхове много преди да угасне и Луси копнееше за лъчите, които невъзмутимите планини ѝ отнемаха. Нощем чувстваше присъствието им тъй остро, сякаш ги виждаше. Знаеше, че въображението ѝ играе номера, но въпреки това ѝ се струваше, че всеки звук отеква от далечните им скали и кънти в ушите ѝ. Тъмните часове бяха изпълнени от нощното жужене на насекомите и далечния вой на койотите.
Първия път, когато чуха пронизителния лай на диви кучета, Лин скочи от мястото, където спеше, и грабна оръжието си. В същия миг стана и Флетчър, стиснал в ръката си нож, който Луси и не подозираше, че носи.
— Какво има?
Той погледна Лин, но тя злостно му изшътка да мълчи. Луси се сгуши под одеялата си, за да установи, че и малкото късче сън, което бе успяла да докопа, е непоправимо разбито.
Лаят се чу отново. Водачът на глутницата извиваше силно и протяжно, а другите се присъединяваха към него, докато разкъсваха някое животно в тъмнината. Флетчър прибра отново ножа под завивката си.
— Койотите не закачат хора — каза той. — Не им позволявай да откраднат съня ти.