Дали защото се бе почувствала изоставена от Нева или заради смъртта на Илай, дали заради ужаса в очите на Картър, когато бе приел участта си, семето на страха беше покълнало в нея и беше пораснало, за да достигне до всички кътчета на съществото ѝ и да се отрази като ехо от мрачния силует на планините. Когато пришпорваше Спатър напред, ѝ се струваше, че се устремява право към ада, и дори изправените силуети на Лин и Флетчър, които яздеха пред нея, не ѝ вдъхваха никакво успокоение.
Но ето че дойде денят, в който стигнаха до сянката на планините, и Луси едва се сдържа да не побегне, докато тя ги поглъщаше. Цялата настръхна въпреки потната жега. Доловил страха ѝ, Спатър също вървеше несигурно. Тя се наведе напред и го потупа, за да успокои и него, и себе си. Радваше се, че язди зад възрастните, така че да не видят колко трудно устоява на изкушението да обърне коня си и да препусне на изток с всички сили.
Първата нощ в подножието на планината открадна от Луси всяко подобие на сън. Хладните тръпки, пълзящи по кожата ѝ, проникнаха до костите. Лин беше склонила да запалят малък огън, след като Флетчър мимоходом го спомена. Топлината му приспа изтощената Лин и Луси я гледаше със завист на светлината на трепкащите пламъци.
— Добре е, че намери малко покой — каза Флетчър и изтръгна Луси от мислите ѝ. Тя вдигна очи и видя, че той също гледа Лин, подпрян на лакти. — Съмнявам се, че горката жена е спала като хората, откакто тръгнах с вас.
Луси се примъкна до него, за да могат да си говорят, без да я смущават.
— Това е знак, че вече ти има доверие.
— И е готова да остави бедното, наивно момиче на моите пъклени кроежи?
— Не би се изразила така… най-вече защото не разбрах какво каза.
— Накратко казано, може да изглежда така, сякаш ми има достатъчно доверие, че няма да ти напакостя, но всъщност е толкова изтощена, че сънят я надви.
— Лин знае как да надхитри тялото си — възрази Луси. — Ако не е искала да заспи, нямаше да се поддаде. Дишай спокойно.
Флетчър се усмихна, което му се удаваше с лекота, но този път беше някак тихо и лично, така че Луси се почувства като натрапница, задето го гледа.
— Както и да е — рече той. — Би било прекрасно, ако спечеля доверието ѝ, но мъж като мен не може да иска нищо повече.
— Мъж като теб ли?
— Който няма какво да даде.
Двамата замълчаха, загледани в пламъците, които играеха по лицето на Лин и още повече потъмняваха сенките под очите ѝ.
— Как се запознахте с жена ти? — наруши мълчанието Луси.
— И тя скиташе също като мен. По щастлива случайност пътищата ни се пресякоха. Шансът да попаднеш на човек, когото може истински да обикнеш, беше малък още преди да настъпят тези мрачни, отчаяни времена. А каква е вероятността мъж и жена, бродещи из необятната пустош, да се намерят и да се окажат сродни души?
— Доста малка — съгласи се Луси.
— Веднъж вече се намерихме. И ще я намеря пак.
Макар да гледаше към Лин, мислите му видимо бяха другаде.
— Как се казваше тя?
Флетчър помълча, сякаш това беше тайна, която се чудеше дали да сподели.
— Роуз — продума накрая той и в тази сричка Луси долови събрани всичките дълги години на самота, които бе преживял.
— И аз си имах някого — каза тя след малко.
— Но се е наложило да го оставиш?
Тя кимна; в гърлото ѝ беше заседнала буца, която не ѝ даваше да говори.
— Личи си. Около теб витае тревога, твърде зряла за възрастта ти.
— Е, да… — отвърна Луси, — много тревоги си имам.
— Започни с това момче.
— Той се казваше… казва се Картър.
— А какво стана? Защо не е с вас?
— Разболя се. Всъщност не се разболя, което беше проблемът. Оказа се, че разнася полиомиелит, който погуби много народ от нашите. Лин каза, че повече не бива да се виждам с него, и той беше…
— Прокуден?
— Да, изгониха го — отвърна тихо Луси, спомнила си отчаяния поглед на Картър, когато я остави в гората.
— Трудно е, когато не е по желание.
— Той не искаше — продължи Луси, потънала в спомени, — но знаеше, че така ще бъде най-добре за всички и за мен самата. Цял живот се възхищавам на смелостта на Лин, но никога не съм виждала такава храброст, както когато Картър тръгна сам в нищото.
— Явно е бил добър човек.
— Е добър човек — настоя Луси. — Доколкото ни е известно, той е жив. И аз няма да се откажа от това, също както ти — от Роуз.