— Ако напои и това, вече ще е лошо — каза Флетчър, като притисна дрехата към лицето ѝ и подпря главата ѝ на гърдите си.
— Какво е станало? — попита Луси отново. — Да не я е ударил камък?
— Не мисля. Няма цицина на главата, не чухме да вика. Разбрахме, че има проблем едва когато тя самата ни каза. Подозирам, че не реагира добре на височината.
Луси свъси вежди.
— Височината ли? Какво имаш предвид?
— Някои части на земята се намират по-високо от други. Понякога човек дори не забелязва промяната, но тук сме доста по-високо спрямо морското равнище, отколкото в Охайо. Въздухът е разреден, особено в планините.
— Аз не усещам разлика.
Флетчър сви рамене.
— Хората не реагират еднакво. Повечето получават само главоболие.
Луси си спомни дълбоката бръчка на челото на Лин от последните дни.
— Тя не ми е казала. Било ѝ е зле, но не ми е казала.
— Защо ли не се учудвам? — Флетчър погледна Лин, която сякаш се мръщеше дори в безсъзнание. — Ако е имала проблем от известно време насам, значи организмът ѝ не понася разредения въздух. Може би се е чувствала отпаднала и замаяна.
— А после с всичкия си акъл се качи горе, за да събаря камъни — измърмори Луси, ядосана повече на себе си, задето не е забелязала, отколкото на самата Лин.
— Тежките физически усилия са лош избор, бих казал. А и загубата на кръв няма да ѝ помогне.
Флетчър дръпна ризата на Луси от лицето на Лин и двамата с облекчение забелязаха, че кръвта вече едва капе.
— Какво ще правим сега? — попита момичето.
— Единственото, което може да ѝ помогне, е да слезем от планината. Това означава да преминем оттук и да продължим нататък с надеждата, че повече нищо няма да ни бави…
— Или да се върнем.
— Или да се върнем.
Докато Луси гледаше Лин, Флетчър избърса кръвта от лицето ѝ с ризата, натопена в остатъка от водата им. Идеята да се върнат беше привлекателна по много причини. Флетчър я погледна, търпеливо очаквайки нейното решение.
— Ако Лин се събуди и види, че вървим в грешната посока, ще убие и двама ни — каза Луси.
Флетчър побутна шапката си и погледна жената, която държеше в скута си.
— Е, вече съм свикнал да ме заплашва с оръжие.
Двамата работиха до късно през нощта на светлината на огъня, който Флетчър запали близо до свлачището. Увита в одеяла, Лин гледаше сърдито, докато Луси се кълнеше, че вече усеща пробива, след като се покатери през сипея и продължи да копае от другата страна.
Щом се събуди и видя, че лежи до огъня, докато те се трудят, Лин не остана особено доволна, още по-малко, след като не ѝ позволиха да помогне или дори да се изправи. Всичките ѝ опити да ги убеди обаче се оказаха напразни, а когато Флетчър заплаши да я върже, най-после се примири.
Или камъните се поддаваха на волята на Лин, или Луси беше намерила нови сили в себе си. След едно бързо хапване до огъня заедно с намусената Лин, тя се върна при свлачището, твърдо решена да разчисти прохода преди съмване. Знаеше, че това не е единственото препятствие пред спасяването на Лин, но в момента то препречваше пътя им и тя се нахвърли със свирепа енергия върху него.
Когато хоризонтът започна да розовее, вече бяха разчистили пролука, през която Луси можеше да се промъкне, стига да задържеше дъха си. След час оттам можеше да мине и Флетчър, а малко по-късно Луси поведе по тясната пътека притеснения Спатър, който пръхтеше от недоволство, но въпреки всичко я следваше. Тера Кота обаче отстъпи назад веднага щом усети триенето на скалите в хълбоците си, така че минаха още няколко часа в труд и напрегнато търпение, за да прекарат плашливата кобила. Мистър, който беше най-едрият от трите коня, просто отказа да мине оттам, докато Лин не стана и не го хвана за юздите. Тогава той наведе глава и я последва, покорен като котенце.
— Тъпо животно — поклати глава Лин, но Луси видя как го погали по носа, когато си мислеше, че никой не гледа към тях.
Продължиха да яздят, докато свлачището не се скри от погледа им зад един завой в каньона. Пред тях се откри дълъг, успокояващо чист път. Той се виеше уверено през планината между надвесените от двете му страни върхове, които сякаш мълчаливо заплашваха всеки момент да затиснат тримата пътници.
Лин се свлече от гърба на Мистър веднага щом спряха, въпреки че не бяха изминали и миля. Коленете ѝ се огъваха и Луси забеляза, че Флетчър я наблюдава внимателно с крайчеца на окото си, готов всеки момент да се притече на помощ. Лин се отпусна на земята, стиснала юздите в ръце. Черният кон я побутна с муцуна и тя подпря глава на нея.