— Изтощен съм — заяви силно Флетчър и погледна към Луси. — Предлагам всички да си починем.
Луси кимна, готова да си затвори очите за факта, че макар да бе работил усилено през цялата нощ, Флетчър не изглеждаше никак уморен. Нейните крайници обаче тежаха, а коленете ѝ скоро щяха да я предадат.
— Ще намеря поток и ще напълня шишетата — каза Флетчър. — Ей сега се връщам.
Той побутна шапката си, гледайки към Лин, сякаш чакаше одобрението ѝ. Тя кимна, но в мига, в който Флетчър тръгна, очите ѝ се затвориха. Луси седна до нея.
— Как се чувстваш?
— Гадно.
— О.
На лицето на Лин потрепна немощна усмивка.
— Съжалявам, дечко, но сега нямам сили да те успокоявам.
Сърцето на Луси прескочи.
— Но нали си добре? Няма ти нищо сериозно, нали?
— Няма да умра, ако това питаш — отвърна Лин, но с много отслабнал глас и все така затворени очи.
— Според Флетчър е заради планините. Защото тук е по-високо, отколкото си свикнала.
— Той сигурно знае.
— Да… свестен човек е.
Лин рязко отвори очи и изгледа Луси за момент, после пак ги затвори.
— Така изглежда — каза тя.
— Но… — продължи Луси вместо нея, за да ѝ спести усилията да изрече очакваната дума.
— Все пак е непознат. Не се отпускай, докато се чувствам така. — Тя се насили да отвори очи и Луси видя в тях нещо, което смяташе за невъзможно: страх. — Дори да се наложи, не мога да вдигна пушката — призна Лин и клепачите ѝ отново натежаха.
Луси я остави да си почива. Притисна колене към гърдите си, и потъна в тревожните си мисли, от които ѝ се виеше свят. Лин без пушка беше небе без звезди. А ако не можеше да вярва на Флетчър, все едно беше сама.
22.
Първата буря ги връхлетя три дни по-късно. Подгизналата козина на конете миришеше толкова силно, че Луси се задушаваше. Въпреки това продължиха да яздят, за да слязат по-скоро от планината и Лин да се възстанови, чак докато не ги заудряха парчета град колкото юмрука на Луси. Тера Кота, която по принцип беше най-неспокойният от конете, се изправи на задните си крака и едва не изхвърли Флетчър от гърба си.
Невъзможно бе да надвика бурята, така че той само даде знак на жените да спрат. Тримата слязоха от седлата и заведоха конете на завет под една издадена скала. Животните и хората се сгушиха в сушината, а Луси се опитваше да не обръща внимание на факта, че Лин е отпуснала почти цялата си тежест върху нея.
Флетчър гледаше ту бурята навън, ту Лин, която на практика спеше права.
— Може да починем тук — каза той. — Бурята май няма да отмине скоро.
Лин се облегна на скалата и се свлече на земята, без да възрази, и Луси седна до нея. Градушката засипваше всичко наоколо и пътят изглеждаше като покрит със сняг — нещо, което Луси се чудеше дали ще види някога отново.
Щом бурята утихна, тримата се качиха пак на конете и продължиха нататък, без да говорят, защото не можеха да се чуят през хрущенето на леда под копитата. Луси се движеше максимално близо до Лин и Спатър от време на време се потъркваше в Мистър, докато вървяха плътно един до друг. Лин мълчеше, вперила очи в пътя пред себе си, което си беше напълно в неин стил. Това, което безпокоеше Луси, беше празният поглед и постоянната замаяност, която личеше в него, откакто бе рукнала кръвта от носа ѝ.
Вечерта Луси приготви храната, въпреки че Флетчър настояваше той да се заеме.
— Аз ще се погрижа — каза тя сковано, когато той се надигна да вземе чинията на Лин от ръцете ѝ и да ѝ я занесе.
А през нощта спа плътно до Лин, сгушена в нея въпреки топлината.
Дните минаваха бавно и Луси се съмняваше, че някога ще успеят да изперат петната от ризата на Лин. Първите капки не бяха нищо ново — по повечето им дрехи имаше следи от собствената им или нечия чужда кръв. Но ризата на Лин беше цялата окървавена и те често спираха, за да си почине и да спрат кръвотечението.
— Бова е псуно — избърбори Лин под парцала, с който беше притиснала носа си, гледайки ядно засъхналите петна.
— Това е абсурдно — преведе Луси за Флетчър.
Конете им стояха в кръг по средата на пътя, навели глави от жегата. Луси вдигна очи към скалите над тях, обзета от непреодолим страх, че някой камък всеки момент може да се стовари отгоре им.
— Може да е абсурдно, но е факт. — Флетчър наблюдаваше Лин с крайчеца на окото си, за да види как ще реагира. — А фактите са упорито нещо.
— Аз състо — отвърна Лин, а Флетчър махна с ръка, че е разбрал, преди Луси да успее да преведе.
Усетил тревогата на ездачката си, Спатър се приближи до Мистър. Луси протегна ръка и докосна Лин по рамото.