Пръстите на Луси долавяха слаб пулс, сякаш пеперуда трепкаше с крилцата си. Тя ги притисна по-силно в китката на Лин, без да си прави труда да поправи неволната грешка на жената.
Когато се качи със сетни сили в колата, подпомогната от двамата мъже в нея, нямаше време за подробности. Бързаше да им обясни, че трябва да се върнат и да вземат Лин, преди самата тя да изгуби съзнание. Треската и страхът сякаш бяха заличили всички думи от мозъка ѝ и тя само сочеше ту в посоката, от която бе дошла, ту към сърцето си.
Пътуването към града ѝ се стори неприлично бързо. Колата с лекота поглъщаше милите, все едно се надсмиваше над мъките, с които ги бяха изминавали пеша. Когато шофьорът натисна рязко спирачките, Лин се изтъркаля напред и падна от седалката като чувал с камъни. Мъжете се обърнаха да видят какво става и се спогледаха по начин, който не убягна и на Луси.
Ала Лин ги опроверга, без да каже и дума. Сърцето ѝ продължаваше да бие, а дробовете ѝ да дишат, и Луси изпитваше неимоверна гордост от това. Сега тя седеше до леглото ѝ в инвалидната си количка, а маркучите на двете системи се виеха един до друг.
— Лягай си вече — посъветва я сестрата. — Преди дванайсет часа и ти не беше в по-добра форма от майка си.
— Трябва да седя така, че да може да ме види — отвърна Луси, без да я погледне.
— Тя не е идвала в съзнание, откакто я доведоха, момичето ми. Не вижда нито теб, нито когото и да било.
— Но най-добре да бъда тук, когато се събуди. Иначе може да започне да убива наред.
Сестрата изсумтя недоволно и си тръгна, а Луси въздъхна с облекчение.
— Надявам се да е тук, когато се събудиш — прошепна тя на Лин, — двете определено трябва да се запознаете.
Сестрата, която беше на смяна, когато доведоха Луси в болницата, беше по-възрастна жена и Луси я взе за Вера. Момичето се отскубна от ръцете на мъжа, който я носеше, и се хвърли в обятията на сестрата, плачейки от радост. Няколко часа по-късно, когато дойде на себе си, не беше сигурна как умът ѝ е успял да направи такава връзка. Единствената прилика между двете жени беше възрастта и способността им да лекуват, но Луси им беше благодарна за доказателството, че хората могат да живеят дълго и в пустинята и че наоколо има някой, който спасява животи.
Ръката на Лин потрепна в нейната и Луси се наведе напред, взирайки се в очите ѝ.
— Лин? Чуваш ли ме?
Единият ѝ клепач потрепна, бавно се повдигна и погледът ѝ се фокусира върху иглата в ръката ѝ. После облиза устни и промълви:
— Студено.
— Това е система — обясни Луси и разтри ръката ѝ, за да я стопли. — И моята беше студена, но после се свиква.
— Система ли?
— Да, нещо като вена с вода, която вкарват в тялото ти. Не се движи много, за да не се размести.
Лин немощно повдигна другата си ръка.
— Боли.
— Да, защото вчера ти сложиха системата там. — Луси се опита да си спомни всичко, което Нора ѝ беше обяснила, когато я доведе при леглото на Лин. — Вените ти бяха сплескани като… стъпкан червей. Днес преместиха системата на другата ти ръка и се получи по-добре.
Луси погали моравото петно, което се беше образувало в сгъвката на лакътя ѝ.
— Сега си почивай. Няма защо да се тревожиш или… — Тя замълча, за да намери подходящата дума. — Или да се страхуваш.
Лин се помъчи да отвори и двете си очи. Погледна Луси за миг и пак ги затвори.
— А ти защо изглеждаш уплашена тогава?
Луси стисна здраво ръката ѝ.
— Защото беше на косъм, Лин. Можеше да умреш.
— Дрън-дрън — отвърна енергично Лин, въпреки че едва си поемаше дъх. — Ти каза, че не ми разрешаваш да умра без теб. Ето, още съм тук.
Луси всячески се опитваше да възпре сълзите, защото не искаше Лин да я види разплакана.
— Да — промълви тя въпреки буцата, заседнала в гърлото ѝ. — Тук си.
— А къде, по дяволите, е това тук?
— Един град. Казват му Лас Вегас.
— Аха — продума Лин, миг преди отново да изпадне в безсъзнание. — Мамка му.
Нора дойде по-късно. Топлите ѝ ръце излъчваха спокойствие в мрака.
— Луси, спиш ли, мъниче?
— Бабо? — попита Луси с глас, натежал от сън и надежда.
Жената стисна успокояващо ръката ѝ, но отговорът я разочарова:
— Не, аз съм, Нора. Дойдох да видя как си. Заспала си в количката.
Луси дойде на себе си. Въпреки че беше тъмно като в рог, тя усещаше, че Лин е будна в леглото.
Чу проскърцването от освобождаването на спирачката и Нора я подкара към леглото ѝ. От неочакваното движение ѝ призля. Тя наведе глава напред и веднага усети ръцете на сестрата върху косата си.