— А после?
— После ще си върна пушката.
На сутринта дойде другата сестра и Луси едва се сдържа да не попита къде е Нора. Тази жена беше по-едра и имаше резки, отривисти движения, сякаш Луси беше голяма кукла, чиито пластмасови крайници можеха да се огъват във всички посоки.
— Ау! — изохка тя, докато сестрата се опитваше да натика главата ѝ в една прекалено малка тениска.
— Нищо ти няма — отвърна пренебрежително жената, въпреки че Луси се мъчеше да разтегне рипсеното деколте около врата си и недоволно гледаше опънатия плат върху ребрата си.
— Ъъ… струва ми се, че това е за малко дете.
Сестрата само изсумтя в отговор.
— Как се казваш?
— Бейли.
— Здравей, Бейли, аз съм Луси — каза тя колкото можеше по-учтиво.
— Аха. — Бейли сгъна нощницата, която току-що беше съблякла от гърба ѝ, и отиде при Лин. — Майка ти събуди ли се?
— Будна съм — отвърна самата Лин, макар и със затворени очи. — И ако се опитате да ме съблечете, ще си имаме проблеми.
Бейли застана със скръстени ръце до леглото, но не докосна Лин. Въпреки затворените очи и тихия глас, Лин изглеждаше и звучеше опасно.
— Ти ли ще ми правиш проблеми?
— Ти важен човек ли си тук, Бейли? — попита неочаквано Луси, с което веднага привлече вниманието ѝ.
— Моля?!
— Попитах дали си важен човек. Подозирам, че не си, щом чистиш пикнята на непознати. Така че Лин ще дава, каквото получава, и няма да има любезности за никого, докато не ни доведеш някой по-важен човек, с когото да поговорим.
Лицето на Бейли смени три цвята червено. Като хвърли последен поглед на Лин, тя излезе заднешком от стаята, а мускулите на ръцете ѝ потрепваха.
— Е, това си го биваше. Чувала съм този тон няколко пъти, когато те хващах да се измъкваш през прозореца посред нощ.
Луси ѝ се изплези, но съмненията ѝ надделяха над сарказма.
— Не знам дали ще успея да го повторя.
— Във всеки случай беше добро начало — отвърна Лин и успя да ѝ намигне, преди да чуят тежките стъпки на Бейли в коридора.
Луси вдигна очи и видя на вратата едно момче, което я гледаше едновременно развеселено и заинтригувано.
— О… здрасти — каза тя, силно смутена от факта, че под прилепналата тениска се очертаваха не само ребрата ѝ.
— Поискали сте да говорите с някой важен?
— И това си ти?
Той изпъна рамене с надеждата да изглежда по-висок.
— Нещо такова. Баща ми е… важен.
— И къде е той?
— Навън. Каза ми да дойда и да проверя дали наистина можеш да намираш вода.
— Мога. Не знаех, че трябва да го докажа.
— Как се казваш? — попита Лин.
— Бен — отвърна момчето, без да сваля очи от Луси.
— Добре, Бен, донеси на дъщеря ми пръчка от върба и тя ще ти покаже.
— Върби не се намират лесно — отговори Бен, като продължи да оглежда любопитно Луси.
— Не е задължително да бъде върба — успокои го Луси, усетила предизвикателството в погледа му. — Просто ми донеси нещо дървено, три одеяла и шише с вода.
Бен излезе и Лин въздъхна.
— Не мисля, че ще ти бъде трудно да го метнеш. Гадна невестулка.
— На колко години е според теб?
— Малко по-малък от теб.
— Държи се като по-голям.
— Хората се държат по какви ли не начини.
След малко Бен се върна с молив, банка за системи и три нощници.
— Това ще трябва да свърши работа.
— Става. — Луси взе молива. — Сега скрий пликчето под някоя от нощниците. Аз няма да гледам.
Тя зарови глава под възглавницата, наслаждавайки се на спомена за Стебс, към който я връщаше тази игра. Много дълги зимни дни бяха прекарали заедно в сутерена, където той я учеше да усъвършенства уменията си, така че дори не ѝ беше нужна и пръчка. Песента на водата зовеше пръстите ѝ, а вибрацията на живота отговаряше във вените ѝ с глас, който чуваше.
Когато отвори очи, видя, че Лин е извърнала глава, за да не гледа как издава дарбата си пред непознати. Луси се постара да направи шоу, въпреки че усети пулса, силен и уверен, още в мига, в който ръката ѝ мина над средната купчина.
— Тук е — каза тя и Бен вдигна нощницата, за да покаже, че е познала. Бялото лице на Бейли изплува на прозорчето на вратата като любопитен месец в небето.
— Наистина го можеш — промълви момчето, като едва довърши последната дума.
— Да, мога го — отвърна Луси и се принуди да се усмихне.
26.
— Нарича се изоставане във физическото развитие — каза Бен, когато излязоха под палещото слънце.