Къщата също отстъпваше постепенно пред вълната на запустение: мазилката по стените избледняваше, теракотата по пода се износваше и пожълтяваше, кухненският плот загниваше заради влагата, която се събираше около ръба на мивката. Разклатените дъски по стълбището и в преддверието бяха грубо заковани с гвоздеи; дупките по виниловата тапицерия на столовете в кухнята бяха залепени отгоре с изолирбанд или просто бяха оставени да зеят, като от тях стърчаха късове от пълнежа. Леля Тереза се захващаше да чисти само от време на време. По лицето й бе изписана умора като на майка, която току-що е изпратила децата си на училище. Баща ми непрестанно се оплакваше от нея, но и в сръдните му се долавяше умора и примирение. Сякаш нищо от войнствеността на леля Тереза не се бе сломило през годините, не бе притъпило нейния отказ да се впише в представата, споделяна от всички за ролята на стопанката на един дом.
— Само не си въобразявай, че ще се грижа за теб до края на живота ти.
И в заплахата й се долавяше непоколебимост, която я правеше да звучи напълно правдоподобна и ме караше да си мисля, че тя е успяла да прозре как целият й живот ще се окаже похабен, ако остане при нас, та затова мълком замисля бягството си.
В банята ме посрещна всепроникваща влага, която бе започнала да разваля дори хоросана около ръбовете на ваната. Парченца от него бяха изпопадали и оголваха металната мрежа отдолу и празното пространство зад нея. Докато се къпех, не преставах да си мисля за баща ми, за леля ми, макар да си седях гол и самотен. Пред погледа ми се изнизваха всички години, през които те също се бяха къпали тук, докато банята около тях бавно се е рушала. Веднъж не издържах и се разридах, бавно и безутешно, хлипанията се изтръгваха от корема и гърдите ми — като че ли над всичко се бе спуснал толкова гъст мрак, че нищо наоколо не се виждаше, а пък мъката ми край нямаше, тъй че никакви хлипания не можеха да я удавят. Може би за пръв път след края на учебната година аз си спомних за Марни и за всички онези неща, които й бях наговорил. Прииска ми се тя също да можеше да преживее това, което изпитвах в този миг: и неприятно хладката вода в банята, и ронещите се стени наоколо, и тази странна светлина, която се процеждаше тук, кехлибарена и нереална като есенен здрач след обилен дъжд.
Няколко дни работих с баща ми по новите оранжерии — двамата монтирахме окачените стелажи към надлъжните подпокривни греди, докато Роко и Доменико напредваха след нас, заети с окончателното им закрепване. Имаше някаква колебливост в него, сякаш внезапно му се бе приискало да ме включи по-активно в цялата дейност. И тази колебливост висеше във въздуха помежду ни като мъчителен, но неизказан въпрос.
— Сега младите са по-различни, с тяхното учене и всичко останало. Но тук ти можеш да се научиш как е правилно да се върши всичко необходимо. — Неговият несъвършен английски го правеше да изглежда уязвим и недодялан. — През половината от времето ние просто се възползваме от шансовете, понеже не знаем какво може да повлияе на реколтата. Докато ти с всяка година ставаш все по-учен. Мислех си, че Роко и Доменико могат да изкарат някакви курсове, ама техният баща не ще и да чуе за това. Иска от тях само да му работят. Такъв бил, рече той, неговият бизнес.