Нарани ме да го видя толкова приказлив и едновременно с това засрамен от приказките си, може би търсеше начин да удовлетвори нуждата от разтоварване. Но аз не можех да му предложа нищо в замяна, исках само да бъда в добри отношения с него, но в същото време да се освободя от него, да очертая по-ясно линията, която ни разделя. В моята представа за бъдещето той нямаше място, а само задължението да остане на заден план.
Не се видях с Рита до края на юни, защото донякъде се надявах да получа покана, която така и не пристигна. Накрая една вечер, кипящ от негодувание, импулсивно се появих пред прага на семейство Амхърст. От там нататък моите посещения се възстановиха според старите правила. Още при първото ми посещение там обаче ме поразиха някои нови, характерни подробности в този дом: лепенките с изображения на крави и теленца по перваза под кухненския прозорец; изплетените на една кука покривчици, откривани дори в банята, и въобще всичките онези свидетелства за уют, на които досега не бях обръщал внимание, може би защото се засенчваха в паметта ми от образа на г-жа Амхърст. Но извън тези затрогващи впечатления не извлякох нищо приятно и нищо ново. Ако въобще в моите посещения се криеше някаква логика на учтивост, ако нещо ме тласкаше да упорствам с тях въпреки неловкостта, неудобството и тягостната скука, то бе единствено смътната вяра, че моята настойчивост все някак и все някога ще бъде възнаградена. Когато се завръщах у дома, ме обземаше чувство за вина, страхувах се, че татко може да прочете в очите ми спотаеното признание, че съм го предал. Рита бе всичко, което имах в Мърси, нямаше нищо друго, което да ме задържа тук, нито моето семейство, нито отдавна зарязаните приятели, нито самото място, което никога не се превърна в мой дом. Така че моите посещения представляваха може би един вид очакване, както и израз на някакво мое желание да имам роля в бъдещето на Рита.
Посещавах дома на г-н и г-жа Амхърст веднъж или два пъти седмично, като се стараех да се съобразявам с дневния режим не само на Рита, но и на Елена, с техните уроци по музика, със сбирките на девическия кръжок „Гърл Гайдс“, с часовете по плуване. В моите очи техният живот изглеждаше безкрайно приятен, ала те продължаваха да коментират заетостта си извън училище с неприкрито отегчение — явно бяха много по-щастливи само да си седят вкъщи и да гледат телевизия. Стаята с телевизора си оставаше тяхното неприкосновено свърталище, където като че ли водеха някакъв свой различен и потаен живот, недостъпен дори за неуморните претенции на г-жа Амхърст навред да налага своите порядки. Сега в този дом май че беше останала привилегията двете момичета да се държат като отегчени зрели хора, повече скучаещи и по-съзрели дори от мен, застинали в очакването на някаква промяна, която ще ги преобрази и с която двамата Амхърст явно се бяха примирили.
През пролетта Рита бе навършила тринадесет години и под блузите и роклите й вече се очертаваше сутиен, което й придаваше по-строг и същевременно леко комичен вид. У нея се усещаше мощен заряд от трудно потискана припряност. С движенията си, по детски импулсивни, сестра ми приличаше на някаква мъжкарана, ала все пак съумяваше в последния момент да ги озапти, сякаш най-неочаквано си бе припомнила, че около нея бе започнало да се налива ново, зряло тяло. Отново си пусна дълга коса, имаше навика да вдига двете си ръце, за да прибира назад кичурите си. Разтваряше ръцете си като сгънати криле на птица, само лактите й стърчаха напред, може би, за да се показва и брани едновременно. Също както младите момичета в Италия, които докато говореха с теб, се придържаха към обичая да прикриват с длан устата си, за да не се види червилото им. С нея израснахме в безкрайно неловка обстановка, избягвахме контактите, но телата ни си останаха заредени като полюсите на един магнит; сега понякога тя ме докосваше с косите си, докато минаваше покрай мен или най-изненадващо си позволяваше да се облегне на мен, докато седяхме на дивана в стаята с телевизора и сякаш някакво неизказано послание се предаваше между нас. Тя споделяше с Елена все същите напълно неразбираеми за околните шеги и така те двете пак се залостваха в средата на своя сбъркан пубертет. Аз все пак оставах с чувството, че никой от нас с Рита не забравя за съществуването на другия, защото щом се озовяхме в една стая, стаята моментално се зареждаше с излъчване от присъствието на другия, толкова мощно, че приличаше на пукота от статично електричество.
При едно от посещенията ми, случайно, разбира се, успях да надзърна в деколтето на една от роклите без ръкави на Рита. Видях коравата дантела на сутиена й, както и подобната на месец сърповидната извивка на бледата й кожа. След това, естествено, старателно избягвах да надзъртам в пазвата й и не след дълго дотолкова тренирах окото си, че задържах взора си върху фигурата й само за броени, мимолетно отлитащи секунди. При всяко подобно оглеждане тя ми се струваше все по-забранена. Накрая се запечата в съзнанието ми само като бегли очертания подобни на скиците във вестниците. Различните й образи мигновено прелитаха през съзнанието ми и въпреки че старателно потисках волята си, само след броени минути бе възможно отново да се вторача в извивката на раменете й, за да спусна очи до вдлъбнатината на шията й. С течение на времето, докато се опитвах да се вживея в ролята на вечно недоволния или поне безразличен съзрял мъж, ставах все по-дистанциран и в същото време все по-бащински настроен към нея. Между нас явно се бе срутил някакъв защитен екран — познавахме се прекалено добре, за да се стараем да зачеркнем годините на нашата раздяла и всички свързани с нея формалности, които ни налагаха бруталните забрани за интимна близост между толкова преки кръвни роднини. Сестра ми умееше много добре да имитира любовните сцени от телевизионните филми, като рецитираше иронично баналните диалози, дори се преструваше, че припада от силни чувства на дивана до мен. В нея се долавяше някакво смътно познание по тези интимни въпроси, от което аз целият настръхвах. Още нещо ме безпокоеше: сякаш показваше някакво презрение към мен или най-малкото осъзнаваше властта, която притежаваше над мен. Всеки опит за общуване между нас все повече заприличваше на премерване на силите, сблъсък между нейната воля и моята. В един миг Рита бе способна да ме привлича, а в следващия най-внезапно и безмилостно да ме пренебрегне, сякаш напълно е забравила за съществуването ми.