След този спор следващите срещи с тримата започнаха да губят от очарованието си, което даде възможност на присъщия ми скептицизъм отново да вземе връх.
Веднъж, към края на третата ми година в университета, се видях с тримата в къщата на Майкъл. Семейството му беше заминало някъде, вероятно като израз на кавалерско отношение към сина си или пък точно обратното — като знак за пълното му незачитане. Обзавеждането наоколо ми се стори безвкусно. Имаше странна дисхармония между това нарушение на правилата на здравия разум, на което ние се бяхме посветили, и баналността на обкръжаващата ни среда. Майкъл ми помогна в усилията ми да накарам вената си да набъбне, преди да забие иглата на спринцовката в нея — интимен жест, като споделяне на някаква телесна функция, особено при гледката на върха на иглата, която тъй леко проникваше през кожата, както и на кръвта, която се завихряше в резервоарчето под буталото на спринцовката. После отидохме на купон в партера на нашето общежитие. Останах с впечатлението, че наркотикът още не ме бе завладял, въпреки че светът около мен вече бе започнал да се превръща в някаква необяснимо съпротивляваща се на движенията ми лепкава, но все пак втечнена субстанция.
— Погледни само, Вик вече закима одобрително — обади се Пери, след това направи смешна гримаса, изобразяваща гротескна усмивка, подобно на клоун.
Гюс започна да обикаля стаята и скоро изчезна в тълпата, докато Майкъл и Пери отидоха да търсят бира. След няколко минути Гюс отново изникна пред замъгляващите ми се очи.
— Вик, връщам се от една много кофти обиколка. Целият съм разглобен.
Изглеждаше видимо раздрусан, защото цялото му тяло се тресеше.
— Ще трябва да престана с този боклук, Вик, защото просто се съсипвам. Само това ми се върти в главата и не мога да си го избия и това си е.
Настойчивостта в гласа му ме разтревожи не на шега. В един миг изглеждаше просто отчаян, но в следващия с необяснимо бързо избистрено съзнание — загадъчен коктейл, при това примесен с присъщата му брутална честност.
— Говори ми нещо, Вик, само не спирай да ми говориш, и то бащински. — Ала самият той не млъкваше, при това интонацията му ставаше все по-параноична.
— Случва ми се понякога тази омраза, тази чиста проба ненавист да ме пронизва целия. Все си викам, че бих могъл да бъда едно от онези момчета, за които си слушал да се говори, онези най-нормални типове, които започват със забърсването на хората направо от улицата, за да се изкачат един ден до върха. Това обаче никому досега не съм го признавал.
Сега вече действително адски се притесних, ама не толкова от бръщолевенето му, колкото от тежкото бреме на отговорността, която се канеше да стовари върху крехките ми плещи.
— Май няма да е зле вече да си тръгвам — плахо подех накрая. — Само трябва да се обадя на Пери и Майкъл.
— Да си ходиш ли? Че защо? — Внезапно ме изгледа с насмешливост и удивление. — А, да… Да не би всичко да е заради това, което ти наприказвах? Ама че си и ти, Вик. Всичко беше само на майтап.
И се отдалечи сред гъстата тълпа, която скоро го погълна.
Прибрах се в стаята си. Но мина, не мина, половин час и ето че те тримата пак цъфнаха пред вратата ми.
— Здрасти, Вик, и не се ядосвай, де — започна Гюс. — Всичко беше само на шега.
— Какво, да не би Гюс пак да те е забаламосвал с неговите мислени пътувания? — намеси се Пери. — Не бива да му се сърдиш. Като се надруса, става голям шегобиец.
Но аз твърдо си бях решил да се вживея в ролята на предател, не само спрямо Гюс, но и към останалите трима, към групата, която оформяха.
— Какво ти е? Нещо лошо ли има? — веднага запита Майкъл.
— Не. Наред съм си.
— Той е добре — обяви Майкъл, сякаш ми служеше като преводач пред останалите. — Иска само да остане за малко сам, щото му е за пръв път, нали знаете как е.
Майкъл се отби да ме види на следващия ден.
— Гюс понякога става непоносим задник — започна още от прага той.
Но не беше само темата за Гюс, която ме притесняваше.
— Не става дума единствено за Гюс, а и за нас. Вие изключвате всички останали хора. Карате ги да изглеждат, като че ли светът се върти само около вас.
Казах го по-сурово, отколкото възнамерявах. Майкъл изглеждаше безкрайно изненадан.