— Ние сме индивидуалисти, Виктор. През половината време дори не сме заедно. А пък ти представяш нещата така, че звучи като конспирация или нещо подобно.
— Не казвам, че си го направил съзнателно. Всичко това е доста по-сложно.
Но аз вече бях забравил за обидата, която ми бе нанесена. Исках само да се опитам да преценя всичко хладнокръвно и на трезва глава.
— Виктор, нормално е да се чувстваш понякога пренебрегван, защото ние тримата сме приятели от толкова много години, че ти невинаги можеш да ни разбереш. Зная какво желаеш. Искаш всичко да можеш да си изясниш. Уважавам този стремеж в теб. Но не е редно толкова силно да се засягаш и да ни обвиняваш, че не те допускаме тъй лесно в нашия кръг.
У Майкъл най-силно ме поразяваше способността му винаги да разполага с готови и добре обосновани отговори на всички въпроси. Очаквах от него най-после да се съгласи, че съм прав, като твърдя всичко това, но накрая не аз, а пак той излезе правият. Освен това той наистина държеше да се запази нашата връзка, докато аз само чаках удобно извинение, за да скъсам с него и двамата му приятели.
Една вечер през лятото, тъкмо се бях прибрал от дългия си работен ден, Майкъл ми позвъни по телефона. Родителите на Гюс открили, че отново посягал към наркотиците и го изгонили от къщата си.
— Нужно му е само да се приюти някъде за два-три дни, докато те мирясат.
— Не може ли да отседне при теб или при Пери?
— Не е добра идея, защото както моите родители, така и родителите на Пери не могат да го понасят. Знаеш как е при италианците.
Но нали имаха и други приятели, при това им бяха по-задължени, а сега се оказа, че се обръщат към мен, защото най-лесно се поддавам на манипулациите им.
— Ние с него също се понасяме трудно.
— Той няма много да те безпокои. Дори се опасява, че никак не го харесваш. Мисля си, че е шанс да се опознаете по-добре.
Гюс остана при мен за около две седмици. Почти веднага се почувства като у дома си и започна да се държи дразнещо неотзивчиво: навсякъде се затъркаляха негови вещи, а в кухнята се възцари неописуем хаос.
— Оценявам това, че ме приюти, Вик, та чак не мога да ти обясня колко много съм ти задължен.
Но през цялото време ние почти не си говорехме. Гюс се надигаше от отрупаното си с възглавници легло само рано сутринта, когато отивах на работа и късно вечер, когато се прибирах. Много често го заварвах да говори по телефона.
— Кълна ти се, мамо, че това бе за пръв път от толкова много години. Аз съм твоят роден син, за бога. А ти ме изпрати да прося милост тук от студентите. Много е унизително.
Той въобще не изглеждаше унизен, звучеше както винаги и продължаваше да лъже, да хитрува, да манипулира, макар че впоследствие установих, че бях използван не толкова от самия Гюс, колкото от Майкъл, понеже Гюс просто си беше такъв и нищо на света не можеше да го промени.
Странно, но през тази есен Майкъл се отказа от следването, макар да му оставаше много малко до дипломирането. Прехвърли се в курсовете за ремонт на компютри.
— По принцип там по-лесно се печелят пари — обясни ми той. — Наистина там момчетата са по-млади от мен и освен това възприемат тази нова професия като някаква мисия. Но ти ме знаеш, че умея да се справям с какви ли не бъркотии, от дзенбудизма, та до компютърните ремонти.
Стори ми се по-скоро, че той бе капитулирал пред трудностите в следването и бе предпочел по-лесния път, та затова ми бърбореше за ползата от преследването на други цели, макар всъщност да ставаше дума просто за реакция след неговото невероятно поражение. По-късно през същата година и Гюс последва примера му, напусна университета и се залови за работа на пълен работен ден в строителната фирма на баща си. Подозирах, че между Гюс и родителите му се е стигнало до някакъв козметичен компромис, че по някакъв начин той е успял да потисне пристрастеността си към наркотиците, защото когато отново го видях, ми се стори наистина укротен.
— Повярвай ми, точно от това се нуждая сега. В него сега се забелязваше нещо ново, може би отчаян стремеж да повтаря мъдрото поведение на някой друг, някой много по-разумен, а това беше нещо ново за Гюс. Те все още нищо не ми плащат, хм, да, никак не са глупави те, така че всичките пари постъпват директно в попечителския фонд. Но след няколко години ще имам достатъчно средства, за да мога да правя, каквото си пожелая.
Имах чувството, че и той, също като Майкъл, биеше отбой заради същия житейски провал, че също като него се бе завърнал с подвита опашка в своя свят, откъдето се бе опитал да избяга, сякаш и двамата бяха пробвали да прекрачат някакъв праг, оказал се невъзможен за преодоляване.