Ала в крайна сметка този юбилеен сборник ми се стори като някакъв анахронизъм, понеже макар да предлагаше безчет фотопортрети, свързани с идиличното минало на този пасторален край, не можеше да подреди в една ясно очертана права линия събитията от миналото и тези от настоящето, което на мен ми се струваше, че е най-същественото, за да бъде разкрита тъканта на живота в Мърси с неговата разнородност и хетерогенност. По едно време ми хрумна да се разровя сред азбучния указател, даден като приложение в края на сборника. Като се изключат няколкото по-странно звучащи имена, в него изобилстваха англосаксонските, запълващи колоните така, както буен поток залива руслото си. Сред първите заселници правеха впечатление имена като Армстронг, Бейкър, Кембъл, Къртис и Дрейк. Това откритие ми достави перверзно удовлетворение, че ние, емигрантите от италиански произход, сме тук по-скоро като някакво отклонение от преобладаващата тенденция, макар да вярваме, че сега притежаваме града. Защо по онова време местен жител с италиански корен никога не е бил избиран за член на общинския съвет, за съдия или за депутат. Нашите хора едва са успявали да се впишат в живота на града, заради което са се ограничавали единствено с организирането на своите клубове и с честването на празниците на светците. Дори и бизнес разделът на азбучния указател свидетелстваше за оскъдното, невзрачно присъствие на италианските предприемачи срещаха се само споменавания за бръснарници, дрогерии, магазинчета за сувенири; следваха две или три строителни фирми; не липсваше, разбира се, и фирмата на Лонго. Това все пак е било достатъчно за някаква степен на независимост, за създаване на житейски удобства извън царството на инглезите.
Една фотография в края на сборника показваше елегантната сграда на новата обществена библиотека, заместила по-старата, доста по-внушителна сграда — наистина старомодна със своите бели колони и бели корнизи, типични за ренесансовия стил, господствал по онова време. Съборили я, за да освободят мястото за новата. Необходим ми бе обаче само един миг, за да се досетя какво бе останало до днес от запечатаното на снимката: фонтанът, който италианските строители бяха съградили в средата на триъгълно оформената тревна площ пред библиотеката като част от тяхното възприятие за значението на Столетието. Несъмнено по времето, откогато датира тази фотография, още не е било започнато прокарването на шосето, което сега стига до новото кметство, превърнало се в централната и най-важната сграда в града. Или може би този фонтан е служел не толкова като знак на приноса на италианците към преуспяването на града, а просто като един паметник в чест на тяхното неопровержимо присъствие тук.