Оказа се само въпрос на време, преди да започнем отново да се сближаваме и да заприличаме поне отчасти на семейство, което се отличава със странната си привързаност, сякаш всички сме се заразили от шарка. Това ни даваше увереност, че повече няма да има нито кавги, нито нови радикални решения. Леля Тереза понякога се облягаше на кухненския прозорец. Лицето и бе толкова безизразно, че чак страх ме хващаше да вдигна поглед към нея. То беше ясно очертано на фона на нахлуващата отвън светлина. Сякаш се бе озовала пред някакъв праг, който не смееше да прекрачи. По-късно, разбира се, тя се прибираше вътре, за да избърше масата или да подреди столовете. Ала дори и тогава ми изглеждаше някак си защитена, и то благодарение на нас. Може би все пак бяхме налучкали средството, което й помагаше да се освободи от напрежението, което упражняваше върху нея — както и върху всички нас, впрочем — безмилостният външен свят.
Седма глава
След като семейството на чичо ми се премести в самостоятелна квартира, в нашето домакинство отново се възстанови старата унила атмосфера. Тази промяна беше внезапна и твърде лесно доловима. Липсваха ни зрелищните сцени, които имаше навик да ни устройва чичо Умберто. Те, освен всичко друго ни помагаха да не се замисляме за присъствието на други познати от местната италианска общност. Сега всеки от нас се оттегли в отделна стая, тъй като след заминаването на чичо ми се освободи едно от най-просторните помещения. Присъствието ни в останалите части от къщата ни създаваше неудобство, не я усещахме като наша собственост, нито се чувствахме комфортно в нея. Просто неловко се разминавахме по коридорите. Всекидневната постепенно придобиваше все по-запуснат вид, особено след като изнесохме оттам временно вкараното легло, и вътре останаха само плетените столове и диванът. По цели дни завесите бяха спуснати, защото никой не си правеше труда да ги дръпне. Вместо да бъде център на семейния живот, всекидневната беше най-глухото и уединено място в къщата.
Работата в оранжерията също не вървеше на добре. Първо, мъжете, които трябваше да монтират подпорите, не успяха да нагласят последните три, та трябваше да ги свалят и поставят наново. След това два от металните стълбове се оказаха по-ниски от останалите и не поемаха достатъчно тежестта на напречните греди. Дори само тези две грешки в началото на монтажа създадоха у баща ми убеждението, че целият проект накрая ще се провали.
— През следващите четиридесет години тези две криви греди ще ми бъдат като трън в очите. А онези копелета просто си прибраха парите и офейкаха. Такива идиоти! Дори едно дете можеше да забележи, че са сложени накриво!
— Сигурно са бързали да се приберат и да се почерпят с твоите пари — обади се чичо Алфредо.
Баща ми се оплака и на леля Тереза, като се постара да го направи по-умело, така че хем да не изглежда унизен, хем да успее да я трогне. Явно му се искаше да провокира съпричастност към проблеми си.
Леля ми, както винаги, троснато отвърна, че всичко е прекалено сложно за нея и че той само я дразни.
— Трябваше да оставиш Роси да го направи — каза му тя по повод на изкривените подпори. — Той поне е италианец.
— Какво можеше да стори Роси, като е такъв глупак, пък и няма необходимите инструменти.
Направи ми впечатление, че след като Коли престана да ни посещава, тя започна да наддава на тегло и изглеждаше някак преждевременно състарена. Под нежната кожа на бедрата й започнаха да прозират тънките тъмносинкави очертания на вените й. Леля Тереза имаше вид на човек, който не иска да бъде занимаван с грижите около оранжерията и фермерската работа. Дори в къщата тя чистеше небрежно и по подовете все оставаха следи от мръсотията. Неприятна следа от сапунена пяна лъщеше по ваната. След като работи през цялата зима във фирмата на Лонго, тя си купи малък транзистор, с който никога не се разделяше. Слушаше го непрекъснато, въпреки че често звукът беше много лош заради бръмченето от статичното електричество. Особено любима и беше една радиопрограма, която излъчваха късно следобед от Детройт — беше нещо като радиошоу, но с новини, с доста коментари за най-вълнуващите събития като например расовите вълнения в Лос Анжелис или пък войната във Виетнам. Макар че в тона на водещия често се долавяше странна напрегнатост, той звучеше уверено и убедително. У дома започнаха да пристигат списания, пълни със статии за Бога и Библията. С присъщата си мудност Леля Тереза ги изчиташе от кора до кора. Ако предпочетеше нещо по-конкретно от програмите на радиото или от страниците на списанията, то бе само за да се увери, че дори най-дребните и маловажни проблеми са доказателство, че целият свят е неизлечимо болен.