През уикендите, в които Кристъл беше свободна, ние понякога излизахме заедно с Винс и Тони. Така нашата група заприличваше на зле разбиращо се семейство, което включва хора с несъвместими характери. Кристъл изглеждаше повече като част от света на Винс и Тони, отколкото на моя свят. Може би причина за това бе фактът, че винаги я водех със себе си при срещите си с тях, така че те тримата постепенно се отдалечаваха от живота, който водех аз. Моят истински живот все още се мержелееше. Беше неясен, условен и не водеше доникъде. Когато Винс не беше с нас, Кристъл говореше за него с презрение и това тайничко ме радваше, особено когато насмешливо имитираше перченето му и надутата му походка.
— Той си мисли, че е голяма работа.
Но по-късно започнах да им завиждам за начина, по който те се представяха един пред друг, когато бяха заедно. Винс впечатляваше с енергията, с която се докарваше пред нея. Това кой знае защо ме подтикваше да я възприемам едновременно като силно желана и заедно с това като странно твърдоглава. Сигурно си личеше, че в нашата четворка, в която Винс беше лидерът, тя е станала член само по случайност.
— Момчета, разбирам, че всички вие се докарвате пред онова момиче, американката, как й беше името… — подметна ми веднъж един друг мой приятел, след като ме поразпита за нея сякаш тя бе някаква обща собственост, която си споделяме. — Миналата пролет и аз имах малко работа с нея. Ходихме на кино и да си призная, не беше зле.
Последва ледена пауза.
— Виктор излиза с нея само от няколко месеца — обади се Винс.
— О, за бога, човече, съжалявам за това. Не беше някаква голяма работа, нали, само се прегръщахме и това-онова, ама иначе нищо лошо.
Този инцидент остави в мен горчива утайка, все едно че пясък задра в гърлото ми. Никога не се бях замислял за Кристъл по този начин. Трябваше да напъна мозъка си, за да видя кратките и потайни свалки в тъмното като част от всеобщата тийнейджърска разпуснатост. Изпитвах желание да я закрилям, но имаше и още нещо, продиктувано от необходимостта да се противопоставя, доколкото мога, на тези клюки и да я държа настрани от тях.
— За какво толкова си се замислил?
— За нищо.
— Не може толкова да мислиш, без да има нещо. Мога да чуя как скърцат зъбните колела в мозъка ти.
Макар да ми беше пределно ясно, че аз бях този, на когото най-много държи, тя си оставаше за мен като нещо крехко и чупливо, на което бях заложил цялото си доверие. Все още обаче не можех да открия начин, за да потисна безмълвно надигащия се у мене яд, когато бях с нея.
Накрая се оказа, че не бях много по-различен от Винс и неговите приятели, нито по-добър. И аз исках само мен да слушат, когато разказвам моите истории, исках да се натискаме в киното, исках да се чувствам покорител, исках да освободя естественото си сексуално напрежение. А въздържанието ми не беше съзнателен избор, а по-скоро израз на сковаността и неумението ми да осъществя желанията си.
Щом се отпуснех във ваната у дома, понякога ми се привиждаше как Кристъл се появява гола пред мен. Странно изпъкваха всичките й несъвършенства — едрите бедра, белите й, все още недоразвити гърди. Всеки неин телесен недостатък беше оправдание на желанието ми да се отърва от нея. И когато се потапях във водата, за да се галя, си представях как затъвам в нейната течна топлина, докато свърша в нея с цялата сила на въображението си, макар да не можех да си представя нещо повече между нас, освен задоволяване на желанието ми, напълно лишено от любов.