През март се омъжи Кейт, по-голямата сестра на Кристъл. На мен, привикналия със старателно обмисляните италиански брачни церемонии, нейната сватба ми се стори зле и набързо подготвена, само с една шаферка и с един церемониалмайстор. Роклята на Кейт изглеждаше прекалено семпла, а на всичкото отгоре хич не й стоеше добре. Церемонията в църквата беше претупана без много-много разтакавания. После дойде ред на банкета в ресторанта на Голдсмит, по-точно в една от залите, която беше съвсем евтино украсена и беше тясна като всекидневна. Обядът, който ни поднесоха, се ограничаваше само със зеленчукова салата и ястие с месо, а на бара предлагаха единствено бира и безалкохолни. След обяда един млад дисководещ с червендалесто лице започна да пуска рокове и кънтрита от един грамофон, чиято игла непрекъснато дращеше дразнещо по плочите.
— Това парче сега е за младите. Хайде, всички, да ви видя как ще се пораздрусате.
Бащата на Кристъл пристигна от Мичиган. В църквата, докато я водеше по пътеката към олтара, той се извисяваше над Кейт с мрачната си фигура. Лицето му бе набраздено от умората и приличаше на статуя, издялана от камък. След като церемонията приключи, той леко се оживи особено когато се присъедини към малката група мъже на бара. Дори можеше да се каже, че скоро се превърна в душата на компанията. По едно време се приближи към нашата маса. Кристъл ни запозна и той енергично се здрависа с мен.
— Значи ти си младежът на Кристъл, така ли? — Говорът му беше чист като стъкло и по нищо не напомняше за провлечения изговор на Кристъл. — Тя сподели много хубави неща за теб. И доколкото мога да преценя, това е изключително добра препоръка за теб, понеже Кристъл винаги е била крайно недоволна от мъжете, с които е имала нещо общо.
— Мисля, че засега това му стига — рече Кристъл.
Тя изглеждаше толкова уязвима пред него, толкова смутена и в същото време го гледаше с поглед, преливащ от обожание. По-късно го видях да танцува с Кейт. Направи ми впечатление още, че Кейт имаше вид на отсъстваща, искам да кажа, изглеждаше прекалено хладна и независима. Баща й отново надяна мрачното си изражение, както преди това в църквата, което може би бе израз на неговото истинско аз. И тогава внезапно ми стана ясно, че именно Кейт бе дъщерята, на която той най-много държи. Тогава нещо в мен се пречупи при мисълта за невинните чувства на Кристъл.
Кристъл и аз станахме да танцуваме. През плата на роклята усещах как бедрата й потръпват, щом моите длани ги докоснеха. Макар и само за кратко останахме в центъра на всеобщото внимание, понеже сватбарите ни наобиколиха в кръг, докато ние се поклащахме в ритъма на музиката, но все пак по-бавно, отколкото трябваше, защото и двамата бяхме пили доста.
Когато дойде време да си тръгваме — някъде около два след полунощ — бяхме изпаднали в приятна нега. Качихме се в нашия пикап — леля Тереза беше заминала някъде с колата на баща ми — Кристъл си напъха краката под лоста на скоростната кутия. Изкуствената материя на роклята й тихо прошумоля, след което тя се притисна към мен и горещият й дъх ми помогна да издържа дяволския студ в кабината. За пръв път тялото ми се оказа тъй близо до нейното. Започнах да я обсипвам с целувки, плътни и страстни, но без да избързвам, като предпазливо я опипвах с ръка по корема и бедрата, за да се спра накрая сред най-топлото й място онова там, между бедрата й.
— Така ми е много добре — рече тя, леко пияна, откровена и развеселена. Като че ли едва сега тя най-после бе склонна да признае, че това, което ние двамата с нея вършим, беше предназначено единствено да ни доставя взаимна наслада.
За миг желанието към нея ме изпълни изцяло. Опитах се да се успокоя, като се поразмърдах на седалката, но притиснат в тясната кабина, не можех да си намеря удобна поза. По магистралата отсреща се зададе някаква кола и силната светлина на фаровете й за секунда освети вътрешността на кабината, та се видя колко мръсно бе вътре, всичко тънеше в прах, навред бяха разпилени някакви хартийки, може би бяха квитанциите и фактурите, закрепени от баща ми към долния край на предното стъкло.
— Трябва да отидем на едно място — казах й аз, докато чаках от нея някакъв признак, че е съгласна с мен. Но тя само се отдръпна леко, без да отрони и дума, като се отмести от скоростната кутия, за да ми осигури място за маневриране.
Отбих от магистралата. Трескаво се мъчех да скалъпя някакъв безобидно изглеждащ, но неизбежен сценарий за края на вечерта, като отчитах дори най-дребните подробности. Но в процеса на обмисляне надигащото се в мен желание започна да ми се струва като нещо долнопробно и безвкусно.