Поехме по прекия път към Мърси. В последния момент включих на къси светлини и отбих по шосето, водещо до нашата къща.
— Къде отиваме? — попита Кристъл.
— Искам само да ти покажа нещо — отвърнах, като ми се искаше да прозвуча развеселено, но вместо това гласът ми беше скован и бездушен.
По пътя към нашата ферма загасих фаровете и продължих на първа, преди да завия по алеята. Стараех се да карам така, че да се вдигне по-малко шум. За моя радост се оказа, че в къщата лампите вече бяха угасени. Леля Тереза беше паркирала колата край пещта, но вратата на гаража заварих затворена. Не беше изключено баща ми още да не се е прибрал от клуба, но нямах нерви да спра и да проверя, затова продължих към котелното, а после се присвих, когато заскърца вратата, докато моторчето я издърпа и отвори. Чак сега ме обзе лека паника, защото си бях наумил да вкарам тук Кристъл. Не ми даваше мира усещането, че трябва да прекрача някакъв праг, за да се отърся от бремето, което тъй ми тежеше, вместо просто да обърна пикапа обратно и да отведа Кристъл в дома й.
Кристъл и аз скочихме от кабината на пикапа. В тъмнината пристройката към котелното едва се очертаваше с неясните си форми и приличаше повече на мрачна пещера. В мрака откъм тясното прозорче за наблюдение на котела се процеждаше тесен лъч оранжева светлина, ярък като котешко око.
— Къде сме сега? — шепнешком ме попита Кристъл.
Внезапно се досетих, че тя никога не бе виждала нашата ферма и не знаеше къде живея. Твърде малко знаеше за моето семейство и за целия ми предишен живот.
— Тук живея — сковано й обясних аз. Но тя се засмя:
— Е, хубаво местенце си имаш. И доста просторно.
Поведох я в тъмнината към вратата, която отвеждаше в оранжерията. Искаше ми се да грабна някое одеяло или поне кат стари дрехи от стаята на баща ми, за да ги постеля на земята, но навреме се досетих, че така ще издам намеренията си.
Вътре в оранжерията заради лунната светлина по стъблата и най-вече по листата на растенията имаше светли петна, те се белееха като при слана и приличаха на украса в някаква вълшебна стъклена къща.
— Ама това тук е ужасно диво място — прошепна Кристъл. — Нещо като в Африка.
Така се случи, че тя може би бе взела съвсем на сериозно това, което досега й бях наприказвал и си мислеше, че съм я довел само за да й покажа къде и как живея. Толкова зле бях подготвил всичко, като я бях довел тук съвършено ненадейно, че сега си блъсках главата как да прикрия намеренията си и в същото време да спечеля одобрението й. В този напрегнат момент ми се стори невъзможно отново да възстановя онази стопляща близост, която се бе установила между нас в кабината на пикапа. Това, че се подчиняваше тъй безпрекословно на желанието ми да я водя с мен, превръщаше Кристъл в някакво препятствие или по-скоро тежест. И все пак това се случваше въобще, без да си е загубила ума, тъй като тя живееше със своята собствена версия за ставащото, отказвайки просто да се остави на моята воля и да повярва в скалъпената версия, която пазех за този решаващ миг.
Поведох я в тъмнината в дъното на една от лехите, като си казах, че можем просто да се излегнем върху сламата. Но не успях да измисля как да я убедя, че най-добре ще е да се проснем връз мръсната, влажна и вдигаща пара сламена постеля с нашите най-хубави дрехи.
— Къде отиваме? — отново прошепна Кристъл, с интонация, издаваща, че й е забавно. Или пък просто беше напълно слисана.
Спряхме се сред растенията, които ни обграждаха като стена. Въздухът тегнеше от влага, а заради оборския тор и нахвърлената слама вонеше като в конюшня.
— Исках само да те доведа тук.
Започнах да я целувам така, както стояхме прави, а ръцете ми плахо шареха по тялото й, докато се опитвах да възвърна предишната си възбуда, само че сега исках единствено този миг да бе отминал, да е извън мен, за да мога спокойно да се прибера в дома си и да се скрия в леглото си. В този момент дочух далечен шум и внезапно си представих лицето на баща ми, отварящ вратата на оранжерията, как включва лампите и се отправя направо към края на лехата, където сега се спотайвахме двамата с Кристъл. Но след това всичко се случи много бързо. В мрака аз някак успях да смъкна пликчетата на Кристъл до коленете й, след което дойде ред и на моите гащи. И тогава, сред плетеницата от ръце и плът аз отчаяно се опитах да проникна в нея и успях да го сторя почти веднага, без да съм сигурен дали успях да се оттегля навреме, преди първия тласък, когато свърших. Не, всъщност въобще не бях уверен, че съм проникнал в нея.