Наближаваше краят на учебната година. По всичко личеше, че някаква фаза в живота ми бе приключила, въпреки че ми оставаше още цяла една година в гимназията. Неизказаните ми решения бяха взети и двамата с Кристъл се бяхме устремили точно към тях, за да си отговорим на въпросите кои сме ние, какво може да се случи между нас. Продължавах да излизам през уикендите с Винс и Тони, но връзката ми с тях изглеждаше позамряла и не бях сигурен дали ще я поддържам и занапред. И колкото по-малко Кристъл се включваше в нашите вечерни забавления, толкова по-далечни чувствах Винс и Тони. Накрая започнах да присъствам на забавленията им само като наблюдател или гост.
— И така, какво става между теб и Кристъл? Още ли сте гаджета?
— Струва ми се, че всичко е просто така, временно. Няма да се учудя, ако скоро се стигне до раздяла.
— Просто така, временно — повтори Тони и се засмя многозначително, но аз нищо повече не споделих с тях.
— Хей, тузар, отдавна не сме се виждали с теб — рече Кристъл и разроши косата на Винс, щом се настани между нас двамата на предната седалка на колата на Винс.
— Сигурно сме ти липсвали.
— Да, така е.
И тогава Винс се отби при мен на връщане към дома си. Каза, че за по-напряко свил по някакви черни пътища и така се случило, че излязъл на магистрала 76 точно до отбивката към шосето, водещо към нашата къща.
— Но можех и да ти позвъня първо, за да те питам дали всичко е наред.
— Разбира се.
Не можех да се отърся от тревожното чувство за някакво предателство, когато той се отби при мен. Наслаждавах се като праведник на мисълта, че само аз съм останал морално неопетнен. На следващия ден, когато Винс ми описа като действителна случка точно това, което се съдържаше в моята фантазия, останах зашеметен, все едно че някой бе забил юмрука си в лицето ми.
— Тя започна да търка бедрото ми и оная ми работа, но си казах, че вие сигурно сте скъсали и че не е кой знае какво, ако се позанимавам с нея.
Не успявах да проумея смисъла на тази история, нито какво се е случило или какво ми разказваше Винс, с обичайния си самохвален тон сякаш нямаше нищо общо с мен. Защо той се проявяваше като такъв глупак и сам ми даваше повод да се озлобя срещу него? Само че точно тогава той започна да се досеща.
— Не искам да те засегна, хм, само искам да ти кажа, че не беше нещо кой знае какво. Ама ако знаех, че още сте заедно, нямаше да се занимавам с нея.
— Не се чувствам засегнат — изрекох аз, но гласът ми прозвуча глухо и със зле прикрита обвинителна нотка.
На следващия ден Кристъл ми позвъни.
— Какво ще кажеш да излезем довечера или нещо такова?
— Защо?
— Не зная. Трябва ли да измисля някаква причина?
Щом паркирах на алеята за автомобили в предния им двор, изключих двигателя и зачаках тя да излезе от къщата. Все още се чувствах неуверен, чудех се дали да използвам това, което бях научил за нея, измъчваше ме глождещото чувство, че ме е предала.
— Здравейте, господин Виктор.
За кратко останахме смълчани в колата.
— Нещо не е наред ли?
— Трябва ли да не е наред? — попитах аз.
Можех да продължа, можех и да не продължа да задълбавам, но не можах да се сдържа и да оставя въпроса неразрешен, въпреки че сам долавях фалша в интонацията си.
— Какво искаш да кажеш с това?
Отново мълчание.
— Какво се е случило в петък, когато Винс те е докарал?