Лев Руах казваше:
— Не го пипайте! Може да има още… — и спря, когато видя, че предупреждението беше закъсняло.
— Още един електрически разряд? Не мисля. Поне известно време няма защо да го чакаме. Този цилиндър е оставен, за да научим нещо от него.
Сложи ръце на горния ръб и скочи напред. Издърпа се върху гъбата с лекота, на която се зарадва. Толкова отдавна му липсваше усещането за младост и сила. Или за такъв глад.
Някои в тълпата му закрещяха да слиза, преди синият огън да се е появил пак. Други сякаш се надяваха точно това да се случи. Мнозинството се задоволи да го остави да си троши главата.
Нищо не се случи, но той не беше съвсем сигурен дали няма да изгори. Голите му стъпала усещаха само приятната топлина на камъка.
Премина над вдлъбнатините и пъхна пръсти под капака на цилиндъра, който се надигна без съпротива. Сърцето му се разтуптя от вълнение, когато надникна вътре. Очакваше чудото и то се появи. Преградите прикрепяха шест кутии — до една пълни.
Махна на групата си да се качат при него. Казз се издърпа с лекота. Фригейт, който се свести от призляването, скочи върху камъка с небрежността на атлет. Ако това приятелче нямаше толкова слаб стомах, каза си Бъртън, щеше да бъде ценна придобивка. Фригейт се обърна и изтегли Алис, която се подпря на длани.
Скупчиха се наоколо и главите им се сведоха над вътрешността на цилиндъра. Бъртън каза:
— Но това си е направо граал Вижте само! Пържола, дебела сочна пържола! Хляб и масло! Конфитюр! Салата! А това какво е? Пакет цигари? Дааа! И пура! И чаша бърбън, при това хубав, ако съдя по аромата! И нещо… но какво е?
— Прилича ми на пачка дъвка — обясни Фригейт. — Но без опаковка. А това трябва да е… какво ли е? Запалка за цигарите?
— Ядене! — кресна някакъв мъж.
Едър мъжага и не от хората, които Бъртън определяше като „своята група“. Бе ги последвал, други също се катереха върху каменната гъба. Бъртън бръкна под кутиите в цилиндъра и сграбчи малкия сребрист правоъгълен предмет на дъното. Фригейт каза, че сигурно бил запалка. Бъртън не знаеше какво е „запалка“, но предполагаше, че осигурява огънче за цигарите. Скри предмета в пръстите си, а с другата ръка затвори капака. Устата му се напълни със слюнки, коремът му къркореше. Другите гледаха още по-алчно от него. По лицата им виждаше, че недоумяваха защо не вади храната.
Големият мъж заговори гръмко и грубо на триестски италиански диалект:
— Гладен съм и ще пречукам всеки, дето посегне да ме спре! Я отваряй това!
Другите нищо не казаха, явно очакваха Бъртън да поеме ролята си на водач. Но той само промърмори:
— Отвори си го сам.
И се обърна с гръб. Останалите се колебаеха. Бяха видели и помирисали храната. От устата на Казз течаха лиги. Но Бъртън им каза:
— Вижте тази тълпа. След минутка само ще се сбият. Предлагам да ги оставим, нека си делят мръвките. Нали разбирате, не бягам от сбивания — добави със свирепо изражение. — Но съм сигурен, че и нашите цилиндри ще се напълнят с храна за вечеря. Тези цилиндри, или граали, ако предпочитате, само трябва да бъдат поставени върху камъните, за да се напълнят. Очевидно е, нали затова са ни оставили тук този граал.
Тръгна към страната, обърната към реката, и слезе. Повърхността на гъбата вече се препълваше с хора, а още опитваха да се качат. Едрият мъж си взе пържола и заби зъби в нея, но някой посегна да му я отнеме. Той изрева от ярост и внезапно разблъска хората около себе си, за да скочи в реката. След миг се появи сред вълните. А през това време мъже и жени викаха и се удряха за остатъка от храната и предметите в цилиндъра.
Мъжът се носеше по течението на гръб и си похапваше от пържолата. Бъртън внимателно го следеше с поглед, почти очакваше да види как ще го завлече надолу някоя от рибите. Но онзи си плуваше необезпокояван. От двете страни на реката, и нагоре, и надолу, каменните гъби гъмжаха от биещи се хора.
Бъртън се измъкна от тълпата и седна. Групата му накляка или седна около него и впери погледи в шумната сган. Камъкът на граалите заприлича на гнил пън, покрит с личинки. Твърде кресливи личинки. Някои освен това вече червенееха, защото в тълпата се проливаше кръв.
Най-потискаща в сценката беше реакцията на децата. По-малките си стояха настрани, но знаеха, че в граала има храна. Плачеха от глад и ужас, като наблюдаваха викащите и размахващи юмруци възрастни. Очите на малкото момиче до Бъртън останаха сухи, но тя се разтрепери. Стоеше до него с ръце, вкопчени в шията му. Той я потупа по гърба и измънка нещо успокоително, тя не разбра думите, но гласът му й помогна да се съвземе.
Слънцето клонеше към залез. След около два часа щеше да се скрие зад грамадната планина на запад, макар и да не очакваха истинска тъмнина още много часове. Нямаше как да определят колко дълъг беше тукашният ден. Температурата на въздуха се покачваше, но и на слънце не усещаха непоносима горещина, пък и неспирният бриз им помагаше да се охладят.