Бъртън седна под широко прострелите се, гъсто обрасли с листа клони на набръчкано черно „желязно дърво“. Усещаше умора като всички останали, освен Казз. Празният корем и обтегнатите нерви не му позволиха да задреме, макар че тихите гласове и шумът на листака го подтикваха към съня. Падинката, където чакаха, се образуваше от събирането на четири хълма и беше обкръжена от дървета. Макар и по-сумрачна от върховете на хълмовете, беше и забележимо по-топла. След малко, с настъпването на мрака и студа, Бъртън накара хората си да събират дърва за огън. С ножовете и каменните си брадви те насякоха бамбук и донесоха снопове трева. С нажежената до бяло жичка на запалката Бъртън подпали листата и треволяка. Още бяха зелени, огънят димеше и не се разгаряше, докато не пламна бамбукът.
Изненадващ взрив ги накара да подскочат. Някои от жените изпищяха. Бяха забравили, че трябва да наблюдават камъка на граалите. Бъртън се обърна точно навреме, за да види блъвналите на двайсетина фута пламъци. Бронтич, който беше на няколко десетки фута от гъбата, усети горещината.
Шумът заглъхна и те впериха погледи в граалите си. И отново Бъртън пръв доближи камъка. Другите не смееха да припарят толкова скоро след появата на пламъците. Той вдигна капака на своя граал, надникна и викна от удоволствие. Останалите се покатериха при него и също провериха какво имат. Само след минута насядаха край огъня и лакомо започнаха да ядат, надаваха възклицания на блаженство, показваха си един на друг какво са открили, смееха се и подмятаха шеги. В края на краищата нещата не вървяха на зле. Който и да беше отговорен за случилото се, той се грижеше за тях.
Имаше храна в изобилие дори след целодневния глад или както каза Фригейт, „половин вечност без ядене“. Обясни на Монат, че искал да изтъкне колко неопределимо е времето, изминало от 2008 година до този ден. Този свят не е бил създаден за миг, а и подготовката на човечеството за възкресението е отнела повече от седем дни. Стига всичко това да е било сътворено с обясними средства, а не със свръхестествени.
В граала на Бъртън се бяха появили пържола с размери четири на четири инча, малко кафяво хлебче, масло, картофи и сос. Намери репички със заливка, чийто вкус му беше непознат, но пак си оставаше чудесен. Освен това в чашата му чакаха пет унции превъзходен бърбън, а в друга малка чаша — четири кубчета лед.
Имаше и още — колкото по-неочаквано, толкова по-приятно. Малка лула от корен на изтравниче. Пакет тютюн за лула. Три пури. Пластмасово пакетче с десет цигари.
— Без филтър! — подчерта Фригейт.
Встрани лежеше тънка кафява папироса. Подушвайки я, Бъртън и Фригейт едновременно възкликнаха:
— Марихуана!
Алис държеше в ръце малка метална ножичка и черен гребен.
— Явно косата отново ще ни порасне. Иначе за какво са ни тези неща. Толкова се радвам! Но… Те… дали наистина очакват да използвам това?
Показа им яркочервено червило.
— И аз ли? — отрони Фригейт, загледан в същия предмет, намери го в своя граал.
— Те са изключително практични — отбеляза Монат, въртейки в ръце пакет тоалетна хартия. После извади объл зелен сапун.
Пържолата на Бъртън беше много сочна, но би я предпочел по-сурова. А Фригейт се оплакваше, че неговата била недопечена.
— Очевидно в тези граали менюто не е съобразено с желанията на всеки собственик — каза Фригейт. — Сигурно затова мъжете получават червила, а жените — лули. Масово производство.
— Две чудеса в един ден — каза Бъртън. — Стига да са чудеса. Предпочитам разумното обяснение и възнамерявам да се добера до него. Не вярвам засега някой да ми обясни как сме били възкресени. Но може би вие, хората от двадесетия век, имате някаква приемлива теория за привидно магическата поява на тези неща в празни кутии?
— Ако сравните граала отвън и отвътре — започна Монат, — ще забележите разлика от приблизително пет сантиметра в дълбочината. Фалшивото дъно би трябвало да съдържа молекулярна схема, превръщаща енергията в материя. Несъмнено енергията идва от разряда на камъка. Освен преобразувателя на енергията в материя, в граала сигурно има и молекулярни модели… шаблони? Те оформят материята в различни комбинации на елементи и съединения. Мога да разсъждавам спокойно за това, защото на моята планета разполагахме с подобен преобразувател. Но далече не беше толкова миниатюрен, уверявам ви.
— Същото беше и на Земята — каза Фригейт. — Още преди 2002 година произвеждаха желязо от чиста енергия, но с твърде тромав и скъп процес, а получените количества бяха направо микроскопични.