— Ела да се постоплиш! — подкани я той.
Тя стана, отиде при бамбуковите кофи, наведе се и наплиска лицето си с вода. После приклекна до огъня и се зае да сгрее ръцете си над малките пламъци. Когато всички са голи, каза си той, колко бързо и най-свенливите се отърсват от притесненията си.
След миг на изток от Бъртън прошумоля трева. Появи се голата глава на Питър Фригейт. Изпълзя от тревата, последва го голата глава на жена. Когато се показа, тялото й, макар и мокро, беше хубаво. С големи тъмнозелени очи и малко прекалено дебели устни, за да е красива, но всичко останало беше прелестно.
Фригейт се ухили от ухо до ухо. Обърна се и издърпа жената към топлината на огъня.
— Приличаш ми на котката, която току-що е закусила с домашното канарче — каза Бъртън. — Какво е станало с ръката ти?
Питър Фригейт огледа кокалчетата на десния си юмрук. Бяха подути, по кожата личаха доста драскотини.
— Сбих се — обясни той. Посочи с пръст жената, която клекна до Алис да се грее. — Снощи при реката си беше страшна лудница. Тази дъвка сигурно съдържа някакъв наркотик. Няма да повярваш какво правеха хората. Или ще повярваш? В края на краищата нали си Ричард Франсис Бъртън. Както и да е, всички жени, включително грозниците, бяха заети по един или друг начин. Като видях какво става наоколо, уплаших се, но после побеснях. Ударих двама мъже с моя граал и ги проснах на земята. Бяха нападнали момиченце на около десет години. Може и да съм ги убил, поне на това се надявам. Опитах да убедя момичето да дойде тук при нас, но то избяга нанякъде в тъмното. Реших да се върна. Започна да ми става твърде зле от онова, което направих на двамата, колкото и да си го просеха. Наркотикът беше виновен, като че освободи гнева и разочарованието на целия ми живот. Тъкмо тръгнах насам и пак попаднах на двама мъже, само че бяха награбили ето тази жена. Като си помисля, май не толкова се съпротивляваше на желанието им да я чукат, колкото се ядосваше, че искаха да го правят и двамата наведнъж, ако разбираш какво искам да кажа. Не знам как беше, но тя викаше или поне се опитваше, бореше се и онези вече я биеха. Та започнах да ги удрям с юмрук, после ги сритах, а накрая ги халосах с граала. После отведох жената, между другото, казва се Логу и това е всичко, което знам за нея. Не разбирам нито дума от нейния език. Тя тръгна с мен. — Фригейт пак се ухили. — Само че никъде не отидохме.
Усмивката му изчезна и той потрепери.
— Събудихме се от дъжд, мълнии и гръмотевици, сякаш ни застигна гневът Господен. Помислих си, само не ми се смей, че идва Страшният съд и че Бог ни е дал свобода за един ден, та сами да се осъдим. И сега щеше да ни хвърли в пъкъла. — Позасмя се и продължи: — От четиринадесетгодишен съм агностик и такъв си умрях на деветдесет, макар и да се колебаех дали да не повикам свещеник накрая. Но малкото дете, страхуващо се от стария Дядо Господ, от адския огън и проклятието, то си е все там, дори и в стареца. Или пък в младежа, възкръснал за нов живот.
— Е, и какво стана? — попита Бъртън. — Нима настъпи краят на света сред грохота на гръмотевиците и блясъка на мълниите? Както виждам, още си тук и дори не са ти били отказани греховните наслади в лицето на тази жена.
— Натъкнахме се на граалов камък близо до планините. На около миля на запад от тук. Загубихме се, скитахме, измокрихме се и измръзнахме, всеки път подскачахме, щом някъде наблизо се стрелнеше мълния. Тогава намерихме камъка. Под него беше тьпкано с хора, но се оказаха твърде приятелски настроени и от толкова много тела се стоплихме, макар че тревата се овлажни от дъжда. Накрая заспахме, дълго след като дъждът престана. Когато се събудих, трябваше да ровя из тревата, докато намеря Логу. Някак си успяла да се загуби през нощта сред останалите. Обаче май й беше приятно да ме види и аз също я харесвам. Привързахме се един към друг. Когато тя научи английски, може и да разбера защо е така. Опитах и френски, немски, по няколко думи на руски, литовски, гелски, всички скандинавски езици, включително фински, на класически науатъл, арабски, иврит, на езика на ирокезите онондага, на оджибуей, италиански, испански, латински, на съвременен и омиров гръцки и на около дузина други. Резултатът от всичките ми напъни — празният й поглед.