— Ама ти сигурно си страхотен лингвист — отбеляза Бъртън.
— Нито един от тях не говоря свободно. На повечето мога да чета, но владея само по няколко разговорни израза. За разлика от тебе, не съм познавач на тридесет и девет езика, като броим и езика на порнографията.
Бъртън помисли, че приятелчето явно знае доста неща за него. По-късно трябваше да разбере какво точно включват тези знания.
— Ще бъда откровен с тебе, Питър — каза Бъртън. — Като ми разказа за агресивното си поведение, направо ме смая. Не съм и помислял, че можеш да нападнеш толкова много мъже. Твоят слаб стомах…
— Дължи се на дъвката, разбира се. Отворила е вратата на клетката.
Фригейт се настани до Логу и потри рамо в нейното. Тя го погледна с леко извитите си очи. Тази жена щеше да стане прекрасна, щом й пораснеше коса. Фригейт продължи:
— Толкова плах и гнуслив съм, защото се плаша от гнева си, от желанието да върша насилия, а то не е толкова дълбоко скрито в мен. Страхувам се от насилието, защото и аз съм насилник. Страхувам се от онова, което ще се случи, ако не се страхувам. По дяволите, знаех от четиридесет години на какво съм способен. Но и това знание за нищо не ми послужи!
Той изви глава към Алис и каза:
— Добро утро!
Алис му отговори доста весело и дори се усмихна на Логу, когато той я представи. Поглеждаше Бъртън и отговаряше на пряко зададените към нея въпроси. Но не проявяваше желание за разговор и суровото изражение на лицето й не изчезваше.
Увлечени в прозявки, Монат, Казз и момичето се примъкнаха към огъня. Бъртън обходи околностите и установи, че хората от Триест са отишли някъде. Някои бяха зарязали граалите си. Изруга ги за безгрижието и се поколеба дали да не остави граалите в тревата, за да им даде добър урок. Но накрая постави техните граали във вдлъбнатини по камъка.
Ако техните собственици не се върнеха, щяха да гладуват, стига никой да не сподели храната си с тях. А през това време съдържанието на техните граали щеше да остане недокоснато. Никой друг не можеше да ги отвори. Предния ден разбраха, че само собственикът беше способен да използва своя граал. Опитите с дълга пръчка показаха, че той трябваше да докосне граала с пръсти или друга част от тялото, за да се отвори капакът. Фригейт дори съчини теория, че механизмът на граала е нагласен към особеното електрическо напрежение в кожата на собственика. Или пък съдържа свръхчувствителен детектор на неговите мозъчни вълни.
Небето просветля. Слънцето още беше от другата страна на източната двайсет хиляди футова планина. След може би половин час грааловият камък избълва с гръм своите сини пламъци. Грохотът на камъните край реката отекна в планинския отвее.
Този път граалите им дадоха бекон с яйца, шунка, филийки, масло, конфитюр, мляко, четвъртинка пъпеш, цигари и пълна чаша кафяви кристали, които Фригейт определи като разтворимо кафе. Той изпи млякото в чашата си, изми я с вода от бамбуковата кофа и я сложи до огъня. Когато водата кипна, изсипа във водата кристали колкото за чаена лъжичка и ги разбърка. Кафето беше възхитително и имаше достатъчно за шест чаши. После Алис сипа кристали в чашата си още преди да я сложи на огъня и откри, че вече не е необходимо. Кафето кипна само три секунди след като кристалите се озоваха в студената вода.
След като се нахраниха, те измиха кутиите и ги върнаха на местата им в граалите. Бъртън окачи своя на китката си. Имаше намерение да изследва местността и въобще не смяташе да остави своя граал върху камъка. Макар че не би дал нищо другиму, някой злобар би могъл да го вземе само заради удоволствието да гледа как Бъртън гладува.
Бъртън започна езиковите уроци с момичето и Казз, а Фригейт накара и Логу да се присъедини към тях. Фригейт предложи да бъде създаден универсален език, защото твърде много езици и наречия съществуваха, може би петдесет-шестдесет хиляди, използвани от човечеството през няколкото милиона години история, а сега всички щяха да се смесят едновременно по реката. Ако всички хора бяха възкресени, разбира се. Все пак бе видял само няколко квадратни мили. Но би било добра идея да разпространят есперанто, изкуствения език, създаден през 1887 година от полския очен лекар Заменхоф. Граматиката му била съвсем проста и напълно лишена от изключения, а звуковите комбинации може и да не са толкова лесни за изговаряне, колкото се твърди, но все пак не биха затруднили никого. А основата на речниковия запас бил латинският, с много думи от английски, немски и други западноевропейски езици.