След вечеря всеки мъж или жена имаха право да вършат, каквото поискат, стига да не нарушават местните закони. Можеха да разменят цигарите и алкохола, осигурен от граалите, или рибата, уловена в Реката, за по-добър лък и стрели. За щитове, за паници и чаши, за маси и столове. За бамбукови флейти, за глинени свирки, за барабани от човешка или рибешка кожа. За редки камъчета (които наистина се намираха рядко), за огърлици, изработени от чудесно оформените и оцветени кости на дълбоководните риби, от нефрит или резбовано дърво. За обсидианови огледала, за сандали и обувки, за рисунки с въглен, за рядката и скъпа бамбукова хартия, за мастило и писалки от рибешки кости. За шапки, направени от жилавите стебла на тревата по хълмовете. За кречетала. За малки колички, с които хората се спускаха от хълмовете. За лири от дърво и струни от червата на „речен дракон“. За букови пръстени, носени и на ръцете, и на краката. За глинени статуетки. И за други предмети, практични или служещи само за украшение.
Разбира се, по-късно настъпваше и времето за секс, засега забранен на Бъртън и съседите му по колиба. Само когато ги признаеха за пълноправни граждани, щяха да получат разрешение да се преместят в самостоятелни колиби и да живеят с жени.
Джон Колоп беше нисък, слаб младеж с дълга жълта коса, тясно, но приятно лице и големи сини очи с много дълги, извити нагоре черни мигли. При първия си разговор с Бъртън, след като се представи, той каза:
— Излязох от мрака на майчината си утроба — а от чия ли друга бих могъл да изляза — в Божията светлина през 1625 година на Земята. И твърде бързо се върнах в лоното на Майката Природа, сигурен в надеждата си за възкресение, която не ме разочарова, както виждате. Но се налага да призная, че този задгробен живот не прилича на онова, в което ме караха да вярвам пасторите. Но и как ли биха могли да узнаят истината, горкичките слепи нещастници, водещи слепци след себе си!
Не след дълго Колоп му каза, че принадлежал към Църквата на Втората Възможност.
Бъртън вдигна вежди. Беше се срещал с тази религия на много места по Реката. Макар и неверник, Бъртън полагаше усилия да изучи подробно всяка религия. Познаваш ли вярата на човека, познаваш половината от него. Познаваш ли и жена му — познаваш го целия.
Църквата изповядваше няколко прости догми, някои основани на факти, други — на предположения, надежди и желания. В това не се отличаваше от всички вярвания, възникнали на Земята. Но вярващите във Втората Възможност имаха важно предимство пред всяка земна религия. За тях не беше никакъв проблем да докажат, че мъртвите хора могат да оживеят — и то не веднъж, а често.
— И защо човечеството получи своята Втора Възможност? — попита Колоп с тихия си сериозен глас. — Нима я заслужава? Не. С малки изключения хората са подло, нищожно, дребнаво, злобно, тесногръдо, невероятно себично, вечно препиращо се и гнусно гъмжило. Като го наблюдават, боговете — или Бог — би трябвало да повърнат. Но в тази божествена храчка се намират и съсиреци на състраданието, моля да ме извините, че си служа е подобни образи. Колкото и да е долен човекът, той съдържа сребърната нишка на божественото в себе си. Не е безсмислено твърдението, че човек е сътворен по образ и подобие Божие. И в най-лошите сред нас има нещо, което си струва да бъде съхранено, и от това нещо може да възникне новият човек. Който и да ни е дал тази нова възможност да спасим душите си, той знае истината. Оставиха ни тук, в тази долина на Реката, на тази чужда планета под чуждо небе, за да работим за спасението си. Колко време ни е дадено, аз не знам, нито дори наставниците на нашата църква си позволяват да налучкват. Може би цялата вечност, може би сто или хиляда години. Но, приятелю мой, трябва да се възползваме от времето си, колкото и да е то.
Бъртън възрази:
— Нима не те принесоха в жертва върху олтара на Один норвежците, вкопчили се в старата си вяра, въпреки че не са попаднали във Валхала, обещана им от техните жреци? Не смяташ ли, че само загуби време и сили да им проповядваш? А те си вярват във все същите древни богове и единствените различия в тяхното вероучение са дребните поправки, за да го нагласят към тукашните условия. Точно както и ти отначало си се придържал към предишната си вяра.
— Норвежците не могат да обяснят новото, което ги заобикаля, но аз мога. Разполагам с разумно обяснение, което след време ще приемат и норвежците със същата страст, с която вярвам и аз. Те ме убиха, но някой по-убедителен член на църквата ще отиде при тях и ще им говори, докато го разпънат в дървения скут на своя дървен идол и го прободат в сърцето. И ако той не ги откаже от поклонението на идола, следващият мисионер ще успее. На Земята беше вярно, че кръвта на мъчениците е семето на църквата. Но още по-вярно е и тук. Ако убиеш човек, за да му запушиш устата завинаги, той изведнъж се появява някъде другаде по Реката. И човек, станал мъченик на стотици хиляди мили оттук, идва да замени предишния мъченик. И в края на краищата църквата ще победи. Тогава хората ще прекратят своите безсмислени, пораждащи омраза войни и ще се захванат с истинска работа, единствената работа, която им е нужна — да спечелят спасението си.