Обаждаше се и един от мъжете. В тези моменти другите се вслушваха почтително и Бъртън си направи извода, че този е ръководителят на групата. Веднъж мъжът завъртя глава и светлината се отрази от едното око. Бъртън го зяпна, преди това не бе забелязал, че лявото око на мъжа е скъпоценен камък.
Бъртън предположи, че това е някакво устройство, което даваше на този човек сетиво или възприятия, недостъпни за останалите. Вече се чувстваше притеснен, когато множеството фасети на светещото око се насочваха към него. Какво ли виждаше този прозрачен многостен?
Към края на обяснението Бъртън не научи много повече отпреди. Етичните могли да наблюдават миналото с някакъв хроноскоп. И с него правели записи на каквито пожелаели физически обекти. После използвали записите като модели и осъществили възкресението с преобразуватели на енергията в материя.
— А какво би станало — попита Бъртън, — ако създадете две тела на някой човек по едно и също време?
Лога се усмихна лукаво и каза, че правили такива опити. Но само в едното тяло имало живот.
Бъртън също се засмя — като котка, току-що закусила с мишка.
— Мисля, че ме лъжете. Или ми казвате полуистини. Във всичко това прозира измама. Нали човешките същества могат да достигнат такова изключително високо нравствено равнище, че да „продължат нататък“, а защо вие, Етичните, щом сте по-висши, още стоите тук? Защо и вие не сте „продължили нататък“?
Лицата на всички, освен Лога и мъжа с чудатото око, застинаха. Лога се разсмя.
— Твърде остроумно. Великолепен довод. Мога само да ти отговоря, че някои от нас наистина продължават. Но от нравствена гледна точка от нас се изисква повече, отколкото от вас — възкресените.
— И все пак си мисля, че лъжете. Обаче нищо не мога да направя. — Бъртън се озъби. — Поне засега.
— Ако упорстваш в това си отношение, никога няма да продължиш — каза му Лога. — Но смятахме, че ти дължим обяснение какво правим. Когато заловим другите, при които е имало намеса, ще направим същото за тях.
— Да, сред вас има Юда — каза Бъртън, наслаждавайки се на въздействието на тези думи.
Но мъжът със скъпоценния камък в очната кухина се обади:
— Лога, защо не му кажеш истината? Така ще му изтриеш гадната самодоволна усмивчица от лицето и ще го поставиш на мястото му.
Лога се поколеба.
— Както кажеш, Танабур. Бъртън, от този момент ще ти се наложи да бъдеш особено предпазлив. Не бива да се самоубиваш повече и трябва да се бориш за живота си не по-малко свирепо, отколкото на Земята, където си смятал, че имаш само един живот. Броят на възможностите за възкресенията при всеки човек е ограничен. След като бъде надминато някакво число — то е различно при отделните хора и не може да бъде определено точно — психоморфът изглежда вече губи способността си да се съединява с тялото. Всяка смърт отслабва привличането между тялото и психоморфа. И накрая психоморфът стига до точката, от която няма връщане назад. Той се превръща, нека използваме ненаучен термин, в „загубена душа“. Броди безтелесен във вселената. Ние сме способни да усетим тези неслети психоморфи без инструменти, за разлика от психоморфите на, как би ги нарекъл — „спасените“, които изчезват изцяло извън обсега на сетивата ни.
Така че сам виждаш, трябва да се откажеш от тези пътувания чрез смъртта. Тази е причината непрекъснатите самоубийства на горките нещастници, безсилни да се справят с живота, да не са непростим грях, но да бъдат нещо непоправимо.
Другият мъж го прекъсна:
— Предателят, незнайният мръсник, който твърди, че ти помага, всъщност те използва за своите цели. Не ти е казал, че прахосваш своя шанс за вечен живот, като осъществяваш неговите — и своите — планове. Който и да е, той или тя, но е зъл. Зъл, зъл!
Затова бъди внимателен отсега нататък. Може би ти остават десетина смърти. Или пък следващата ти смърт ще се окаже последна!
Бъртън скочи и изкрещя:
— Значи не искате да отида до края на Реката? Защо? Защо?
Лога каза:
— Сбогом. Прости ни и за това насилие.
Бъртън не видя никой от дванадесетте срещу него да насочва някакъв уред. Но съзнанието изскочи от него като стрела от лък и той се събуди…
30
Пръв го посрещна с поздрав Питър Фригейт, загубил обичайната си сдържаност. Плачеше. И Бъртън си поплака малко, затова отначало трудно отговаряше на трупащите се въпроси на Фригейт. А първо искаше да научи какво са правили Фригейт, Логу и Алис след изчезването му. Фригейт му разказа, че се заели да го търсят, но накрая се върнали надолу по Реката в Телем.