Филдинг вдигна рамене и се наведе. Устните й погъделичкаха ухото му.
— Знаеш ли какво ми прави Ханк? — прошепна тя. — Понякога нощем се промъква в спалнята ми и…
Ръката й направи светкавично движение, Филдинг почувства странна топла линия през гърлото си. За миг си помисли, че го е одраскала с нокът. После кръв пръсна върху лицето му. Неговата кръв. Отблъсна момичето от себе си. Опита да се изправи. Но му се зави свят и залитна към стената, която се обагри в червено.
Продължавайки да се клатушка, посегна към револвера си. Но ръката му не можа да откопчае кобура. В следващия момент всичко се завъртя и видя над себе си тавана. Кръвта продължаваше да блика чак до очите му. Не намери сили дори да я избърше.
Джени пъхна автоматичното ножче в джоба на блузката си. Коленичи до полицая. Отвори кобура и извади револвера.
Изправи се. Погледна към мъртвия вече мъж. Кръвта продължаваше да се стича от прорязаното му гърло. Но вече не бликаше така силно.
Призля й.
Той й се стори нелош човек.
Но щеше да съдейства за убийството на чичо й Джон. Трябваше да го премахне. Това беше единственото правилно действие.
Изведнъж тя се прегъна и повърна. Коремът й бе обхванат от спазми. Сълзи избиха в очите й.
Трябва да го премахна!
Трябва да…
Последва още една силна болка. Тя изпрати нов заряд от стомашен сок и полусмляна храна към устата и ноздрите й. В този миг с периферното си зрение улови някакво раздвижване в края на коридора. Избърсвайки сълзите с опакото на дланта си, тя се вгледа натам.
Ханк се втурна към нея.
Тя вдигна револвера. Стискаше го с двете си ръце!
— Не! — Той се закова на място. — Не стреляй! Правилно си постъпила! Сега ще можем да избягаме всички заедно!
Първият куршум го улучи в крака. Ханк се свлече на пода по корем. Опита да се повдигне на ръце.
— Джени, моля те!
Тя внимателно се прицели в лицето му. Натисна спусъка пет пъти подред като гледаше през белия дим как парчетата от черепа му се разпръскват и удрят стените на коридора.
Дванадесета глава
Гърмежите отекнаха тревожно в главата на Пег. Тя надигна прихлупеното си на килима лице и погледна към коридора.
Джени!
Там е Джени!
Вдигна се на четири крака. Хвана се за ръба на масичката и се изправи. Леко залиташе, все още зашеметена от удара по слепоочието. Когато чу шума откъм коридора, Ханк я бе халосал с бирена бутилка, за да не избяга. Пег прескочи по чудо оцелялата бутилка. Залитайки, тръгна към коридора.
Видя двете тела, над които се стелеше рехав дим, носен от въздушното течение. Погледна към тялото на съпруга си. Главата му… Отмествайки бързо поглед встрани, тя успя да зърне неголямото бляскаво острие на ножа, който той държеше в изпънатата си ръка.
— Ела насам — каза Джени. — Но не стъпвай в кръвта.
— Джени?
— Трябва да се измъкнем оттук — добави момичето.
Сложи револвера в разперената длан на Филдинг и сви пръстите му около ръкохватката.
Пег гледаше втрещено и объркано. Джени беше цялата изпоцапана с кръв — косата, блузата, дрехите й.
— Ти… ранена ли си?
Момичето се ухили.
— Не можаха дори да ме докоснат. Но все пак се издъних. Ако не бях се оплескала в кръв, сега можехме да седим спокойно и да се правим на невинни.
— Какво ще…?
— Трябва да офейкаме. Ела. През задната врата.
Пег последва дъщеря си в кухнята. Джени се втурна към мивката. Пусна водата. Изми ръцете си.
— Дали да не побързаме? — попита Пег.
— Не вярвам да пристигнат на мига. Имаме на разположение някоя и друга минута.
Джени изтри ръцете си с книжна салфетка, смачка я на топка и я пъхна в джоба си.
Все така удивена, Пег проследи с поглед как Джени отиде до кухненския шкаф. Отвори го с такава непринуденост, сякаш й предстоеше да сервира за вечеря. Бръкна вътре и извади четири ножа.
— За какво са ни?
— За в случай, че…
На входната врата се звънна и стомахът на Пег се сви от страх. Джени се спусна към задната врата на кухнята. Отвори я тихо и направи знак на майка си да я последва.
Пресякоха двора към бараката в противоположния край и се скриха зад нея. Джени спря. Опря гръб на стената.