— Тя е откачена, нали? — попита момичето.
— Май да — отвърна Пег.
— Ама че работа!
Вратата на гаража с трясък се вдигна и Пег на заден ход изкара „Додж“-а на алеята. Забелязвайки, че Джени гледа към къщата, тя също се загледа натам. Единственият прозорец, който светеше, беше този на спалнята.
Джени смръщи нос.
— Какво има? — попита майка й.
— Лудите винаги ме изправят на нокти.
Пег кимна и подкара колата по улицата.
— Добре е да си сложиш колана.
— Мислиш ли, че наистина го е правила? Че е поемала змийска отрова?
Пег вдигна рамене.
— Това е странно и доста страшно — отговори Джени, докато си поставяше предпазния колан. — Но иначе не е лоша идея. Питам се къде ли държи змиите. Не видях такива из къщата. — Тя отвори жабката и постави ножа от задния си джоб. — И тук няма.
Пег се поразтърси. Намери своите два ножа и ги подаде на Джени.
— Направи нещо с тези железа.
— Най-добре е да запазиш поне единия — каза момичето.
— Няма да са ни нужни.
— Никога не се знае.
Пег подаде единия нож на Джени, а остави другия на скута си.
— Не можеш ли да минеш без фаровете? — попита Джени.
Пег ги угаси. Макар и да бе тъмно, уличните лампи осветяваха достатъчно паважа, за да могат да се придвижват напред. Пег караше бавно и все по улица „Груб“. Тя беше паралелна на главния път. Ресторантът на ъгъла бе затворен през нощта. От другата страна на пътя се намираше мотелът „Слънчев лъч“. Примигващият светлинен надпис гласеше: „Свободни места има.“
Откъм долния край на пътя проблеснаха фарове. Стомахът на Пег се сви. Включи на заден ход и придвижи колата обратно до завоя, от който бяха току-що излезли. Натисна педала на спирачката. Колата спря. Пег загаси мотора.
— Наведи се!
Двете залегнаха на седалките.
По бумтежа на двигателя на приближаващата кола Пег позна, че не е лек автомобил. Вдигна глава, колкото да погледне. Премина камион с ремарке.
Подпали бързо колата, отново я изведе на пътя и я подкара след камиона.
— Но Лос Анджелис не е натам! — възрази Джени.
— За това ще мислим по-късно — каза Пег. — Засега да се залепим за камиона.
Натискаше докрай педала на газта, опитвайки се да следва отблизо камиона. Той се оказа твърде бърз и постепенно увеличаваше дистанцията. Взеха един завой и Барлоу остана назад. Пътуваха с изгасени фарове. Нямаше я светлината на уличните лампи и Пег едва виждаше пътя. Стараеше се да кара по средата. Скоро започна да догонва камиона. Целта й беше да се движи достатъчно близо зад него, за да може да се води по задните му светлини.
Стоповете на камиона светнаха.
Изведнъж започна да намалява скоростта. Пег придвижи колата плътно зад него.
— Май съвсем спира — предупреди Джени.
— Господи, какво…
Отбивайки встрани от средата на пътя, Пег видя множество светлини от фарове на спрели коли. Отново сви зад камиона.
— Блокирали са пътя — промърмори тя.
Джени простена.
Пег натисна педала на спирачките. Щом колата замръзна на място, видя как камионът започна да се изтегля напред.
— Какво ще правим? — попита Джени. — Сигурно сме блокирани и в обратната посока.
— Знам, знам.
— Да се върнем при къщата на Грейди.
Пег се запита дали наистина да не отидат при Филипс. Той можеше да помогне. А може би нямаше да пожелае. Твърдеше, че я обича, но…
— Боже, те ни забелязаха!
Пег загледа втрещено как една кола се устреми край камиона към тях, фаровете й, включени на дълги светлини, я ослепяваха.
— Господи!
— Обръщай назад!
— Ще ни блъснат! — изпищя Пег.
В същото време кракът й натисна педала на газта, а ръцете й рязко извиха волана. За миг застанаха ребром спрямо връхлитащата кола. Пег стисна зъби, очаквайки сблъсъка, но все пак успя да обърне колата в противоположната посока. Кракът й продължаваше да дава докрай газ. Изправи волана, фаровете на другата кола сега блеснаха в огледалото за обратно виждане. Колата им се разтресе и забуксува. Десните й колела бяха излезли извън платното. Пег свърна леко вляво и пак се озоваха на пътя.
— Настигат ни! — изкрещя Джени. Бе се обърнала цялата и гледаше през задния прозорец. — Буквално по петите ни са!