Пег подкара колата през центъра на града. По това време всички магазини бяха затворени. Единственият светофар мигаше само с жълта светлина. Пег продължи да пришпорва колата. Отпреде им пробяга уплашена котка.
— Спри! — извика Джени. — Спри колата!
— Какво?
— Ще налетим на другото препятствие!
— Но…
— Просто спри!
Пег отпусна педала на газта. Колата им бавно започна да губи скорост. Преследващата ги кола беше непосредствено зад тях.
— Ще ги накараме да излязат от колата — каза Джени. — А ти в никакъв случай не излизай от нашата. Прави само това, което ти казвам. Мисля, че са само двама.
Колата им спря. Джени бръкна в жабката. Извади оттам двата ножа и подаде единия на Пег. Другият пъхна в блузата си.
— Пъхни твоя под мишница — каза на майка си — и го притисни с ръката.
— Аз…
Другата кола се изравни с тяхната. Пег разпозна момчето, което седеше до шофьора. Тими Шоу. Погледът му срещна нейния, после се отклони към Джени. Устните му се разтеглиха в похотлива и подигравателна усмивка.
— Здрасти, Джени! — провикна се той.
Докато колата на Тими ги подминаваше, Пег откопча едно горно копче на дрехата си и мушна ръка. Постави дръжката на ножа в дясната подмишница. После неохотно се пресегна, за да загаси двигателя.
— Остави го да работи — прошепна Джени.
Другата кола мина отпреде им. После даде на заден ход, докато не се блъсна в тяхната! Двете й врати се отвориха едновременно. От тях излязоха Джек Шоу и Тими.
— Сега — каза Джени, — стегни се и връхлети върху стария.
Шокирана, Пег погледна дъщеря си.
— Не мога да го направя!
— За Бога, мамо!
— Аз просто…
— Ще ни отведат при дърветата!
— Но аз…
Докато разменяха репликите, Шоу стигна до колата им и отвори вратата откъм Пег.
— Слизайте, госпожо Стоувър!
— Това се отнася и за теб — каза момчето на Джени.
Стискайки ножа под мишница, Пег слезе от колата. Докато се изправяше, усети, че нещо се приплъзна по скута й. Вторият нож! Падна и издрънча на паважа.
Шоу се взря в ножа. Клатейки глава, се ухили на Пег.
— Доста нескопосано — каза той и заби юмрук в корема й.
Тя се преви на две. Рухна на пътното платно. Просна се по очи, опитвайки се безуспешно да си поеме въздух.
Джени гледаше проснатото тяло на майка си.
— Хайде! — процеди Тими, сграбчвайки я за горната част на ръкава.
— Остави ме!
Той я дръпна. Джени започна да пада и се хвана за дръжката на вратата. Ножът под мишницата й се изхлузи изпод блузата и падна на пясъка край платното. Пусна вратата. Падна на земята и се протегна да го вземе.
Но преди да го докосне, момчето я хвана за ръцете и започна да я влачи. Пясъкът дереше гърба й. После тя усети мократа мекота на тревата. Заизвива се. Опитваше да се освободи. Тими се хвърли върху нея. Притисна с колене към земята разперените й ръце. След като първият прилив на болка отмина, тя усети дланите му върху гърдите си.
— Тими, какво правиш там?
Пръстите му продължаваха да я стискат и мачкат.
— Доведи я тук!
— След минутка! — извика Тими.
— Никаква минутка, а веднага!
Продължавайки да опипва тялото й, дланите му стигнаха до корема и посегнаха към катарамата на колана.
— Тими!
Момчето разкопча колана на джинсите на Джени. Свали и ципа. В този момент бе подхванато от две яки ръце и отместено встрани.
— Майната ти, мискинин такъв! Имаме да вършим работа!
— Исках само да я поопипам — нацупи се Тими.
Джени легна ребром с присвити към корема колене.
— Просто да я поопипам, нищо повече!
— Хайде да я вкараме в колата — нареди баща му с тон, в който се прокрадваха нотки на отвращение.
— Защо не си ги запазим, татко?
— Много добре знаеш защо.
— Можем да ги скрием някъде и там да ги чукаме на воля.
— И крулите да стоварят гнева си върху нас? Къде ти е акълът, момче? Всъщност много добре знам къде е — между краката ти.
— Никой няма да узнае, татко. Като им се наситим, ще ги убием и ще ги заровим. Много ми се иска да поклатя Джени, татко. Моля те, а?
— Забрави! И ми помогни!
Бащата на Тими коленичи и обърна Джени по гръб. Тя отвори очи. Широкото му мрачно лице беше надвесено над нея. Тя изръмжа и замахна с ножа, като се целеше в окото му. Но острието не попадна точно там, а се заби в скулата му и се спусна надолу, отваряйки дълбока рана до брадата му.