Той изкрещя. Хвана се за лицето и се отметна назад, но Джени сграбчи ръката му. Задържа го и замахна пак — този път напосоки. Острието срещна някаква кост и се плъзна по нея. Тя отново замахна. Сега ножът потъна дълбоко в мека плът. Мъжът изрева и падна на земята.
Джени го отмести от себе си. Плъзна поглед по окървавеното му лице и врат. Огледа се за момчето.
Тими гледаше втрещено и погледите им се срещнаха. След миг той се обърна и побягна. Добра се до задницата на колата, но се спъна. Просна се на земята.
Джени погледна майка си, която все още лежеше на пътя и бе протегнала ръка към нея.
— Не! — извика Пег.
Без да й обръща внимание, Джени изтича край нея и се хвърли върху Тими.
Ножът й се вряза в плътта му. Тими изпищя.
— Не! Достатъчно! Не го убивай!
Ножът отново се спусна надолу.
Пег запълзя мъчително напред, влачейки обездвижените си крака. Белезниците около глезените й се раздрънчаха.
Писъците на момчето секнаха.
Джени изтича обратно край нея. Наведе се над тялото на Джек Шоу и затършува из джобовете му. После се върна и коленичи до Пег.
— Не трябваше… да ги заколваш… така.
— Не трябваше ли…? — попита Джени и отключи белезниците.
Петнадесета глава
Корди се покачи върху ствола на едно паднало дърво. Хвана се за изсъхнал клон и се огледа. В мрака не се виждаше нищо друго, освен дървета и пак дървета.
Бен се изкачи също и застана до нея.
— Накъде да тръгнем? — попита той.
— Предполагам, че няма значение. Искам да кажа, че не се знае къде са.
Корди не можа да скрие отчаянието в гласа си.
— Желаеш ли да се върнем? — попита той.
— Къде да се върнем?
— Да се опитаме да намерим другите.
— А-ха! А знаеш ли къде са?
— Не точно, но…
— А как тогава ще ги намерим? Като свърнем обратно и закрачим? Това ще ни помогне много, няма що!
Тя седна на дънера и протегна крака. После скочи, но недостатъчно силно. Един стърчащ чеп одра гърба й.
— По дяволите! — извика тя.
Приземи се. Наведе се напред и се хвана за гърба.
— Нарани ли се?
— Ох, да! Майната му!
Бен също скочи.
— Проклет чеп! — продължаваше да ругае тя.
— Дай да видя — каза Бен. Тя обърна гръб към него и разголи гърба си. — Само е драскотина.
— Целуни я, за да я излекуваш. Но нежно.
Тя почувства лекия допир на устните му.
— Сега по-добре ли си?
— Да. Благодаря.
Той застана до нея и тя го хвана за ръката.
Корди обходи с поглед тъмната горска пустош около тях.
— Не знам, Бен. Те може да са наблизо.
Бен вдигна рамене.
— Тогава ще продължим да вървим. Нищо повече не можем да направим.
— Ако можехме само да намерим онази поляна… Мислех, че е в тази посока, но… — Тя поклати глава. — Наоколо нищо не ми е познато.
— Не сме се отдалечили много.
— Може и така да е.
— Тя е голяма поляна. Вероятно ще я открием.
— Предпол…
Тя рязко отскочи назад. Внезапно иззад най-близкото дърво се появи голо момче. Застана на пътя им. Беше леко приведено и с протегната напред ръка. Държеше нож. Корди и Бен се отдръпнаха назад. Момчето пристъпи към тях, скъсявайки разстоянието помежду им.
— Да бягаме ли? — попита шепнешком Бен.
— Да му отнемем ножа. Почти е дете.
Корди се огледа наоколо. Надяваше се да открие нещо, което би могла да употреби като оръжие. Но беше твърде тъмно, за да види каквото и да било. В следващия миг кракът й се блъсна в нещо твърдо. Тя се наведе и заопипва. Пръстите й почувстваха влажната повърхност на кора от дърво. Тя сграбчи предмета, който се оказа дебел клон. Повдигна го. Но само половината му се отдели от земята.
Проклетият клон се оказа прекалено дълъг!
Тя пусна клона. Момчето се стрелна напред. Ножът му се насочи към лицето й. Тя се предпази с ръка. Острието се заби в нея. В следващата секунда Бен се хвърли към момчето и застана зад гърба му. Задърпа го назад и се опитваше да докопа ножа. Не успя. Междувременно Корди хвана китката на момчето, държаща ножа, и рязко я изви. Изхрущя. Момчето извика. Ножът падна.