— Шери! — извика Робинс.
Тя стреснато се обърна. Блъсна един от коловете. Той се килна и се стовари върху друг, който пък на свой ред падна върху трети. Така последователно около дузина колове нападаха. Посипаха по земята страшните си плодове, някои от които се затъркаляха един към друг, сякаш да си споделят някаква тайна. Други пък се завъртяха на място в самостоятелен зловещ танц.
Шери се загледа втрещено в тях. После обърна поглед към Робинс. Очите и устата й приличаха на тъмни дупки върху облятото от лунната светлина лице.
Нийла започна да се надига. Робинс натисна тила й и каза:
— Не гледай!
После се обърна към Шери и добави:
— Шери, ела насам!
Тя не помръдна о мястото си.
— Шери!
— Не мога!
— Стой тук! — нареди той на Нийла.
Робинс се приведе под напречните дъски и се запромъква през гората от колове. Доближи се до Шери. Наклонените колове му препречиха пътя. Той се опита да изправи един от тях, за да премине по-нататък. При това движение една изсушена от ветровете глава, с ветреещи се под бриза редки косици, се заклати пред лицето му. Отвратен, той пусна кола.
Застина, гледайки към Шери. Между него и нея оставаше немалко разстояние, препречено с наклонени под различни ъгли колове и глави.
Без да отделя погледа си от нея, той отново се запридвижва напред. Вдигаше високо краката си и стъпваше върху по-ниско наклонени колове. На два пъти стъпи върху натъркаляните по земята глави. Едната от тях изхрущя под тежките му ботуши. А другата се хлъзна изпод подметката му и той едва не падна. Успя да запази равновесие, изпълнен с ужас от мисълта, че едва не беше легнал сред тази гнусотия.
Най-сетне докопа Шери.
Огледа поляната зад нея. Никой не се прокрадваше към тях.
— Добре ли си?
Отговорът й приличаше на изскимтяване.
Робинс я хвана за ръка и я поведе през коловете и нападалите глави.
— Затвори си очите — нареди той.
Обърна се, за да се увери, че наистина ги е затворила. После отново я затегли след себе си. Каза й да се хване за колана му. Стигнаха до първия изправен кръст. Ритна го, за да падне. Тупна и главата, набита на него. Той отмести погледа си. Друг кръст се изпречи на пътя му. Псувайки, този път употреби приклада на пушката, за да го килне встрани. Така, като буташе коловете, Робинс се запридвижи по-бързо.
— Нийла, продължавай да си държиш очите затворени. Приближаваме се към теб.
Продължи да бута коловете. Те падаха един върху друг, а главите по върховете им отхвърчаваха на всички страни.
Съвсем се доближи до Нийла. В нетърпението си извади от земята три кола и ги хвърли настрани. Задмина я и каза:
— Хвани се за Шери! Не отваряйте очи! Продължаваме!
— Джони, какво…?
— Отиваме към къщичката.
Изнесе крака си напред. Изрита по-тънък кол, който свали на земята следващите два. След като коловете паднаха, той си проправи път напред и порути още два. Освободи пушката от рамото си. Издигаше приклада нависоко и събаряше глави. Сваляше пушката ниско и се разхвърчаваха колове. Но се изправяха нови препятствия пред тях. Вратата на къщичката оставаше все още далече.
Робинс се обърна и видя, че през зловещата гора от колове е направил дълга просека. Тя отбелязваше пътя, по който бяха минали. По нейното протежение коловете се бяха наклонили под различни ъгли.
— Всичко е наред! — каза той.
Двете жени също се обърнаха и загледаха назад. Шери прикри с длан устата си. А Нийла бързо извърна поглед.
Робинс стигна до вратата на къщичката. На нея нямаше нищо, което да напомня брава. В замяна на това от един процеп висеше кожен ремък. Робинс го дръпна и чу как мандалото се вдигна. После бутна вратата. Тя се отвори.
— Хей, има ли някой? — извика той, пристъпвайки в царящата непрогледна тъмнина.
Не последва отговор.
Въздухът беше топъл и влажен. Миришеше на мухъл. Колкото и да се взираше в мрака, Робинс не различи нищо.
Бръкна в джоба на панталоните си. Извади кибрит. Драсна клечка. Главичката й пламна. Примигвайки от блясъка на внезапно лумналия пламък, той се завъртя около себе си. Установи, че никой не се спотайва в малкото помещение. Клечката угасна. Робинс се върна към вратата.