Трите момчета се впуснаха в разисквания. Клатеха глави и сочеха към нея.
Внезапно едноръкото момиче изкрещя. Извади с рязко движение нож от кожения си колан и го запокити на земята. Устата й забълва странни думи.
Момчетата закимаха.
— Кофти — каза Лили.
— Какво става?
— Кигит казва, че за нищо не ставаш. Тя не иска да се присъединиш към нас. Казва, че си слаба и много зелена. Казва също, че иска да се бие с теб.
— Да се бие с мен?
Момчетата кимаха одобрително на онова, което им казваше Кигит. Тя се отдели от тях и тръгна към Корди.
— Добре ще е, ако се изправиш — каза Лили.
— Ще трябва да се бия с нея?
— Да.
Докато момичето приближаваше, Корди стана на крака. Чувстваше ги как треперят от слабост. Влагалището й я болеше. От него се стичаше сперма. Вътрешната част на бедрата й беше станала лепкава като от сироп.
Отстъпи назад. Озова се на противоположната страна на храсталака. Запита се дали да не се обърне и да побегне.
Кигит се усмихна странно. Посочи с ръка някъде зад гърба й.
Корди не се обърна. Не се хвана на толкова елементарен номер. Продължи да отстъпва. Десният й крак се подхлъзна върху нещо влажно. Бързо отскочи, за да запази равновесие. Но се спъна в някакво препятствие.
Падна по гръб. Бързо се надигна и видя, че се намира сред разхвърлени наоколо човешки останки — ръце, крака, два разкъсани торса.
Кигит взе от земята парче месо и го запрати към Корди.
Улучи корема й. Корди изкрещя и скочи на крака.
Кигит грабна една отрязана ръка. Долепи я до собственото си чуканче и я заразмахва като пародия на собствена.
Корди се обърна и побягна. Чуваше зад себе си стъпките на момичето. Явно я застигаше. Корди рязко сви встрани. Прескочи един дънер и се шмугна в близкия гъсталак, който изподра кожата й. Но Кигит продължи да я догонва.
Къде ли бяха другите? Момчетата? Ако трябваше да се — справи само с това момиче… с това едноръко момиче…
Корди полетя напред, когато Кигит я спъна. Стовари се по очи на земята. Падането беше болезнено. Клечки и трънак изподраха лицето и цялото й тяло. Понечи да се надигне, но Кигит се стовари върху гърба й. Корди падна. Единствената ръка на Кигит стисна гърлото й. Спря дишането и Корди я хвана с две ръце и я отхвърли.
Търкулнаха се встрани. Но Кигит беше върху нея. Възседна гърдите й. Нанесе й юмручен удар между протегнатите й ръце. Юмрукът на едноръката се стовари като чук върху носа й. Размаза го. Корди безпомощно разпери ръце встрани. Кигит тутакси ги притисна с колене към земята. Ударите й продължиха да валят върху лицето на Корди. В един момент секнаха.
Останала с отворени очи, Корди беше твърде зашеметена, за да се бори. Тя гледаше момичето, което беше надвесило ухилената си физиономия. То се приближи още повече. Съсухрената ръчичка се заклатушка пред лицето на Корди. Ръката се сниши още повече. Сухите пръсти се провлачиха през челото й.
Корди изскимтя при допира на изсъхналата ръка. Почувства как ноктите й я изподраха по бузата. Кигит използваше единствената си ръка, за да насочва ноктите към устата на Корди. Пръстите захванаха горната устна като с кука. Разкъсаха плътта. Корди усети вкуса на кръвта си. Почувства натиска на ноктите върху предните си зъби.
Лили коленичи и Корди изведнъж разбра, че останалите ги бяха догонили. Стояха в тесен кръг около нея и гледаха мълчаливо.
Внезапно Кигит замахна с мъртвата ръка към дясното око на Корди. Корди рязко отметна главата си встрани. Ноктите този път одраскаха другата й страна. Извивайки се безумно, тя успя да освободи ръката си изпод коляното на момичето. Сграбчи я за гърдата и я изви.
Кигит нададе вик. В същото време Корди я бутна встрани, без да изпуска гърдата й. На свой ред я възседна. Кигит я удряше отчаяно. Опитваше да освободи гърдата си.
Корди се изви и затисна с лакът гърлото й. Наблегна с цялата си тежест. Нещо изхрущя. Лакътят й потъна. Момичето се разтърси, очите й изскочиха, устата й зина, ръката й се замята в конвулсии. Корди я задържа в това състояние за минута. После изпълзя от агонизиращото тяло и се изправи.
Всички наблюдаваха как Кигит умира.
После момчето, което първо изнасили Корди, заговори.
Корди се обърна питащо към Лили.
— Той казва, че си окей. Но ще трябва да нарамиш Кигит и да я носиш.
— Накъде?
— Към селището.