Олга Островская
В твоите ръце не е страшно
Пролог
Мина, там ли си? - тихият шепот в мрака прозвуча оглушително. Както и звукът от тътрещите се стъпки в пустинната пещера, която някога е служила като светилище на древните богове.
Оставам на мястото си, не мърдам, притискам чело към вкаменения ствол. Дори някой друг да ме намери, не знам дали изобщо бих могла да се опитам да избягам. Нямам повече сила за страха. За борба и празни надежди също. Почти съм изпита до дъно.
-Знам, че си тук. Не се крий от мен“, пита тази, която ми беше почти сестра, а сега я наричат доведена дъщеря.
Затварям очи, дори не се опитвам да изтрия сълзите. Какво ще ми даде? Болка при движение и дишане. Да живея.повече е... непоносимо.
-Моля те, Мина. Искам да ти помогна - тя се приближава.
И скоро предпазливи пръсти докосват глезена ми, карайки ме да потрепна. Тя знае твърде добре къде мога да търся самота. Веднага се чува въздишка, драскане и Тори се катери на пипане към мен по каменния клон на свещеното дърво Аярил, за да ме прегърне внимателно след секунда. Колко пъти в детството седяхме тук заедно и мечтаехме за приказният живот на възрастните. Но кой да знае, че една приказка може да се превърне във вечен кошмар?
- О, светла богиньо, виж, съвсем си вцепенена. Колко време седиш тук? – пита тя тревожно.
- Той ме търси? Затова ли дойде?- Гласът ми сега е като дрезгаво грачене. Пресипна, когато молех съпруга си за милост, само преди няколко часа.
- Не, не се страхувай. Той напусна двореца с отряд лична охрана. Подслушах как нареди на Глиганът да отведе до ловния замък по-млади и повече момичета.
Принцеса Ланториниал е най-малкото от децата на крал Танрагос Кървавото копие.Мелодичният й глас се променя в злобно съскане при споменаването на баща й. И, забравяйки се в припадък тя стиска раменете ми твърде силно, принуждавайки ме да стена тихо.
-Съжалявам, съжалявам, Мина“, дърпа ръце назад със съчувствие и съжаление. Може би ще се срамувам, че тя ме вижда такава,но...нека да знае .... вече ми беше все едно - Какво ти направи?
Никога, никога няма да й кажа. няма да кажа на никого. Мрак в очите, пръсти трескаво вкопчени в топлия камък. Дори облекчението, което изпитах след нейните думи не помага. Страшно ми е мъчно за тези момичета, но за мен това са няколко дни, за да си ближа раните. Или може би ... най-накрая да реша да спра всичко това. Божичко прости ми.
- Защо си тук? - драскотини в гърлото ми при всеки звук. Някога моето пеене беше наречено дар на боговете. Съпругът ми също винаги харесваше ... как крещя. „Аз… исках да бъда сама.
- Вече ти казах. Искам да ти помогна - казва твърдо Тори и се отдръпва. „Намерих начин да сваля брачната ти връзка..
- Какво? Отмятам глава и се опитвам да се обърна към нея. - Ти...сега сериозно ли?
Струваше ми се, че надеждата в мен днес е окончателно убита. Но тя се оказа твърде упорито животно, стъпкано, нещастно, но все пак стремящо се да си подаде носа от най-отдалечените кътчета на съзнанието.
-Да, Мина. Успях да получа разрешение да посетя библиотеката на храма. И вече намерих книга за древните брачни ритуали.
-Но… но как… защо ти позволи?“
„Баща ми ме дава за жена“, казва доведената ми дъщеря с кух глас. „И аз го убедих, че искам да привържа съпруга си към себе си, така,както той направи с теб. Убедих го как това ще ни е от полза и т.н. Баща ми почти лично ме заведе в библиотеката. Ти постъпи правилно, когато ме накара да се преструвам на безразлична към съдбата ти. Той ми повярва. А сега дори си мисли, че съм същата измет като него.
„Но… древните ритуали действат само върху Древните и техните потомци“, намръщвам се объркано. За кого те дават тогава? — Наистина ли искаш да направиш това? Да обвържеш бъдещият си съпруг?
- Само това ми липсваше ! Да ме обладае демон като съпруг и то смахнат по мен-определено не е границата на мечтите ми,- изсумтя Тори. -На чистокръвните действа по-силно, нали?“
-Да“, кимам объркано. Това ме засегна само отчасти. Не мога да избягам от съпруга си, не мога да стоя далеч от него дълго време, не мога да не се подчинявам. Но въпреки това го мразя с цялото си сърце и в мен няма обсебваща привързаност, тъй като в мен има много малко древна кръв. И тогава ме осени прозрение. -„Чакай… Демон?Дават те за демон?