Глава 64
Дори не предполагах, че щом стигна до двореца на Краля на демоните, веднага ще имам възможност да се запозная с тайните му проходи. Именно в един от тях старата вещица ме дръпна след себе си, отваряйки тайна врата в една ниша.
- Къде отиваме? -Шепотът ми увисва тихо в мухлясалия въздух.
-Където е скрит дарът.
- Каква дарба? – уточнявам накрая стъписана.
-Тази, която се заклех преди много десетилетия да предам на наследницата на последната върховна жрица на Пресветлата“, уведомява ме старицата като нещо естествено, без дори да забавя крачка.
-Върховните от рода на майка ми не са били последните“, възразявам, помнейки перфектно всичко, което покойната ми майка успя да ми разкаже за нашето наследство.
— Кой говори за майка ти? Баща ти също е бил от род на жреци. Единственото дете на жрицата Олуфема. Именно тя ми даде едно ценно дребно нещо за съхранение преди смъртта си, вземайки клетва от мен, че ще го пазя за теб и ще го върна, когато му дойде времето.
От изненада спирам рязко, онемяла, втренчена в отдалечаващия се гръб на дея Кахин.
Може би сънувам всичко това? Тя наистина ли говори за баща ми? От жреческо семейство ли е? Елран, като мама? Това означава, че в мен има много по-древна кръв, отколкото си мислех.
Живях цял живот, без да знам нищо за това с кого ме е заченала майка ми. Самата тя винаги избягваше тази тема, казвайки, че това е мъж, че той е починал и не е нужно да знам нищо друго. И фактът, че съм родена като по-чистокръвна Елран, отколкото майка ми, и със сила, много по-голяма от нейната собствена, беше обяснено с волята на Богинята.
-Ти… знаеш ли кой е баща ми?“ И какво искаш да кажеш, че беше? Той също ли е... мъртъв? - втурвам се след вещицата и като я хващам за ръка, я принуждавам да се обърне. — Знаеш ли какво се случи с него?
-Той беше убит още преди да се родиш от онези, които ловуваха за съкровищата на светлите жреци“, поглежда ме съчувствено Дея Кахин, галейки нежно ръката ми. -Майка ти се страхуваше, че ще стигнат и до теб, затова скри от всички, чия дъщеря си. Ще ти кажа всичко, което знам, момиче. И ще те уча много, докато пътят ми се съкрати. И теб и твоята приятелка вещица. Но сега наистина нямаме време. Хайде по-бързо.
И тя ме води по-нататък.
Сега аз самата се чувствам нетърпелива. Отчаяно искам да знам повече, да я разпитам за всичко, да видя какво ми е оставила моята отдавна починала баба. Последената Върховната. Просто като си помисля за това. Така че баща ми не ме е изоставил. Може би дори щеше да ме обича. И... Може би най-накрая ще знам каква е целта ми в този живот, ще разбера какво съм, за какво живея.
Пътят ни минава през тайни проходи и тъмни коридори, спираловидни стълби, скрити зад стени... докато в един момент не осъзнавам, че вече сме дълбоко под земята. Дори започвам да подозирам, че Кахин ме води към същия подземен храм като този, който е запазен под кралския дворец в Аделхей, но отиваме все по-далеч и по-далеч, очевидно напускайки територията на двореца. И бих се страхувала да тръгна кой знае къде с непозната, всъщност. И аз самата съм готова да бягам пред нея, толкова ме влече накъде отиваме.
Но тогава подземният проход започва да се издига, златни светлини светват по стените наоколо, осветявайки пустия коридор и по някое време се озоваваме в подножието на тясна стълба, изкачваща се някъде в мрака на неизвестното.
- Почти сме там. Тръгни първа ти, това място не ме харесва много“, заповядва вещицата.
- Защо? -Чудя се, послушно стъпвайки на първото стъпало.
-Моята покровителка е с твоите съперници“, усмихва се Кахин, докато ме следва.
- За кого говориш?
-За древните богини на този свят. Благословената и скитницата.
-Ето защо не мога да разбера дали си светла или тъмна“, кимам разбиращо на себе си. — Никога преди не съм срещала слугите на Пътника. Мислех, че няма никой друг.
-Нашите храмове са пътищата на целия Аранход. И предпочитаме да отидем там, където имаме нужда. Така че е по-лесно да оцелеем в променящия се свят.
Тук не мога да спорите с нея. От раждането на нашия свят моите предци бяха твърде привързани към своите домове, своите храмове, поддържайки светлината и живота на земите, поверени им от Богинята, но не успяха да устоят на по-войнствени раси, сред които най-непримиримите винаги бяха хората .
Така се случи, че тъмните, като тези с две лица, запазиха властта и земите, като станаха, изглежда, още по-силни, слугите на скитника на съдбата, оказва се, че се скитат по света, а Елран почти не останаха. Чистокръвни със сигурност.