Междувременно се изкачваме все по-високо и започвам да осъзнавам, че не съм сгрешила толкова, когато предположих, че ме водят към храма. Защото започвам да усещам Нейното присъствие. Тя е тук. Ярка. Велика майка на този свят. И тя ме вика при себе си.
Но освен Нейната светлина, усещам и тъмнина. Огромна, всеобхватна. Велика сила, защитаваща това място от непознати.
Вратата внезапно се появява пред мен, появявайки се от тъмнината първо като неясни очертания, а след това като проблясъци на светещи защитни символи върху дървено платно. Без миг колебание, водена от интуицията си, сложих двете си длани върху основните светлинни възли. По някаква причина чувствам, че имам право да го направя.
И вратата наистина се поддава, отваряйки се приканващо почти сама.
Това, че стъпвам на територията на храма, го усещам с цялото си същество. Но той някак... не е такъв. Това не е храмът на Пресветлата. Или по-точно...не само нейният.
Как да го разбирам? Оглеждам се с недоумение към вещицата, която ме следва, но тя само се усмихва загадъчно, кимайки ми да продължа. И аз вървя.
Движа се през се набор от кръгли зали, чиито колони и стени са украсени с причудливи шарки от преплитащи се светлина и тъмнина, най-накрая намирам основната ритуална зала. И замръзвам в шок.
В центъра има две статуи.
Лъч ослепителна слънчева светлина пада върху крехка миниатюрна женска фигура от тавана, правейки статуята от бял мрамор безтегловна и ефирна, сякаш прозрачна. Толкова по-тъмен изглежда мъжът, който стои зад нея. Огромен. Мощен. Ужасен и зловещ.
Богът на смъртта Мао прегръща крехката богиня на живота, сякаш я защитава със собствените си ръце, с тъмнината си, приютявайки я от всички неприятности и трудности.
-Те… са толкова красиви заедно“, издишвам очаровано, без дори да осъзнавам как стъпка по стъпка се приближавам до статуите на древните богове, ентусиазирано разглеждайки всеки детайл.
- Да, права си. Те са неразделни и единни - чувам веселия глас на Кахин зад гърба си. „Дори Скитницата признава, че не може да бъде същата идеална сродна душа и съпруга за Тъмния като Светлата.
Идеална сродна душа и съпруга? Семейна двойка ли са? Боговете? Не знаех.
Надничам в мраморните лица.
Но е истина. Любовта им един към друг е осезаема във всичко. И в закрилящата му прегръдка, и в това колко доверчиво се облягаше тя на него. В успокояването на чертите им. Обединени… За такава любов човек може само да мечтае.
Вещицата ме заобикаля, приближавайки се до статуите. Тя спира точно пред Светлата, посяга към скръстените й ръце на гърдите и изведнъж изважда нещо от мраморните длани.
Обръща се към мен, показвайки грациозно цвете, подобно на крехка прозрачна лилия от преливащ бял опал, облечен в злато.
-Заклех се на Олуфем със собствените си ръце да сложа този амулет на врата на нейната пряка наследница. Нека изпълня клетвата си, дете на Риниал и Бринан, казва тя, докато се приближава към мен.
— Позволявам ти, скитнице Кахин — прошепвам, навеждайки глава. Сърцето ми бие в гърдите ми, така че едва се чувам.
На врата ми засиява златна верижка. Хладен амулет лежи на гърдите. И почти веднага започва да се нагрява, като мигновено става топъл. С лек страх вдигам ръце, страхувайки се да докосна светещия камък и усещам как съзнанието ми се покрива с бяла мъгла.
— Приемаш ли своето наследство, жрице?- Старата вещица повдига вежди, докато ме наблюдава.
-Приемам“, казват устните ми сами точно миг преди тялото ми да започне да пада на пода в безсъзнание.
Глава 65
- А кой те дръпна за езика, като я нарече Зайче? Зайците, знаеш ли колко са умни? Има, но тук следата вече е изстинала - подигравателно издава брат ми, който върви до мен, явно се подиграва на факта, че безуспешно се опитвам да намеря една малка елрана в собствения си дворец в компанията на хитра стара вещица от един час.
-Затова я нарекох така,а не с обида“, лая раздразнено и скърцах със зъби. - Защо тръгна с мен? Да ми се подиграваш?
- Е, как? Трябва да помогна на брат си да потърси своята неуловима любима. Искам да видя как ще я споделиш с бабата. Чудя се кой щея спечели. Бран все още ли е жив?
- Какво ще стане с него? Той ще се възстанови до утре - намръщих се, като си спомних как този, който се смята за най-добрият пазител в Раграста, дойде при мен в състояние на умопомрачение и заяви, че Дея Кахин е отнела поверената му защита.
И тогава той преразказа всичко, което старата вещица му е казала да предаде.