Тя сякаш гори в тази светлина. Това е твърде много за нея.
„Заек“, изръмжавам, разтърсвайки раменете й. Обгръщам с ръка бледото й лице, опитвайки се да не я нараня ноктите й. — Събуди се, малката, какво ти става?
На гърдите на елрата, сияе изгарящ очите, някакъв опал, непознат за мен, прилича на цвете. Опитвам се да го откъсна, плюейки върху болката в изгорената си длан, но безуспешно. Медальонът сякаш е залепнал за Заека. Но поне не гори, изглежда.
— Кахин, излез преди да те намеря сам и да те разкъсам на парчета!!!- Лая в ехтящата тишина на храма.
-Така си и знаех, че няма да оцениш усилията ми“, чува се подигравателен глас отзад.
Бих я убил! Тогава, когато тя беше необходима и можеше да спаси живота на собствената си дъщеря и нейния избраник, това влечуго не беше наоколо. И сега пълзи във всяка цепнатина, играейки си с чуждите съдби.
- Какво с нея?! - ставам със Заека на ръце и се обръщам към старата вещица, която се появи иззад колоните. И не се доближава. Тя знае, че сега съм опасен за нея в гневът си.
-Тя прегърна своето наследство. И аз изпълних клетвата си“, заявява дъртушата, клатейки глава в знак на предизвикателство.
— Говори, иначе не мога да гарантирам за себе си!
Глава 66
Кахин сви устни наранено.
-Какво мога да кажа, Дан? И ще можеш ли да ме чуеш Способен ли си да приемеш, че има нещо по-висше от теб и твоя Ragrast? Над живота и семействата ни? Кое е най-висшето благо на нашия свят? Ти както, и Вашият бог, виждате само това, което искате да видите.
-Не съм длъжен да се подчинявам на волята на твоята ревнива богиня. Ако моята избраница умре, ще те лиша от плът. Ще разпръсна и ще погълна душата ти. Няма да имаш повече прераждане. И изкупление също, Кахин. Ти ще си отидеш и не ме интересува дали животът ти е нужен за най-висшето благо на Аранход - изтъквам, гледайки я в очите, изпълнени с ужас, и вече не сдържам своя Мрак. Расте с шипове зад гърба ми и се плъзга по пода с хищни пипала. - Отговори сега! Ясно и без всички тези твои лирични отклонения какво направи? Как мога да сваля тази гнус от врата й?
-Твоята хубавица няма да умре“, поклаща глава от страх вещицата и се отдръпва. „Нейната богиня чакаше твърде дълго своята жрица, за да я остави да умре. А това, което наричаш отвратително, е амулетът на Върховната жрица. Твоята истинска е пряка наследница на жрицата на Олуфема и най-силната жива Елрана. Боговете те избраха теб за нея, за да върнат децата ти силата на Най-светлата. Заклех се на Олуфема, че ще намеря нейната наследница и ще направя всичко, за да гарантирам, че тя ще изпълни съдбата си.
-Децата ми ще бъдат чистокръвни демони“, усмихвам се. „Не знаеш ли, че такъв е моят вид? Не беше ли ти тази, който забрани на дъщеря ти да се омъжи за Рагра и се отрече от нея, когато тя не се подчини?
-И бях права. Дъщеря ми взе решение, което доведе до нейната смърт. Но грешиш за това момиче. Сега тя е Върховна. Равна на теб по кръв, Дан - вещицата се ухили победоносно, продължавайки да се оттегля, избягвайки мрака, който се въртеше около нея - Способна не само да ти даде светлината си. Но приеме и силата ти,иначе щеше да умре при консумиране на бракът ви. Вашите дъщери ще бъдат светли елрани.
-И така, за какво беше всичко това? Да се върнат жриците на Светлината на този свят? Да предаде властта на Върховната на онази, която по право на рождение може да я приеме? И да ме направиш осеменител с подходящата?
Малкото зайче изобщо знае ли каква роля са й подготвили боговете? Тя знае ли, че е била доведена направо в ръцете ми? И вече не мога да се откажа. не мога да го пусна. Твърде вкусна стръв ми се подложи.
Но това не означава, че ще позволя на Кахин да се измъкне за това, което направи с моята истинска... с мен... с родителите ми. Търпението ми се изчерпа.
— Ако това е просто амулет, както казваш, защо е в безсъзнание? А?! — питам, настъпвайки старицата.
Навеждам глава, взирайки се в нея. Свързвам се с тъмнината, издигайки се във въздуха. Бодлива примка се затваря на набръчкания врат, карайки старото влечуго да ме гледа с изпъкнали очи, пълни с панически страх.
-Твърде много сила, нали, скъпа бабо?“ Поне убеди ли се, че момичето вече е в състояние да поеме толкова много светлина в себе си? Убеденали си, че няма да й навредиш с усърдието си? Че няма да я осакатиш още повече. Или не те интересува в какво състояние ще бъде, стига да е плодоносно, изпълнявайки съдбата си? Ако знаеше коя е и къде е била преди, защо не дойде при мен?! Защо не каза?! Защо позволи на едно подло копеле да бие, изнасилва и осакатява моята бъдеща жена? О, да, не ти пука какво се случва с онези, които са твърде рано да бъдат пожертвани за по-доброто. Можеш ли да ми кажеш сега коя е тя? Бившата съпруга на Танрагос?