-Дан, пусни“, грачи Кахин, драскайки врата си с нокти в опит да разхлаби примката. — Не можах… И не мога… Не е дошло времето…
-Разбира се“, изръмжавам с омраза. Не очаквах друг отговор от теб. Знаеш ли колко искам да ти извия врата точно сега? Ти си гадателка. Трябва да знаеш. Знаеше, че майка ми ме помоли да ти дам шанс, когато дойдеш при мен. Знаех, че като те приех в дома си и ти позволих да пророкуваш, изпълних нейната воля. И знаеш, че вече няма да те щадя, ако те видя отново до бъдещата си съпруга. Махай се от Ragrast.
- Правиш грешка. Тя има нужда от мен... има нужда от мен, за да й предам знания...
-И да я тровиш с речите си за най-висшето благо?! Да танцува на твоята мелодия? Не си ли въобрази прекалено о много? Ако тя е Върховната, тя няма нужда от посредници, за да чуе волята на своята Богиня. Ще се справи без твоите съвети! Уау! Казах!! - и изхвърлих с яростта си старицата от храма.
-Ще съжаляваш“, чувам в отговор шумолещия й глас в ухото си, когато самата вещица вече беше изчезнала.
-Ще видим“, излаявам, свивайки рамене. Не може проклетата вещица да няма последната дума за нея.
След като преместих зайчето по-удобно, притискайки главата й към рамото си, се обръщам към статуите на Мао и Прекрасната. И ако по-рано винаги се обръщах към своя покровител, сега се взирам в младото красиво лице на Богинята, в очите, пълни с вселенска мъдрост.
„Ако имаш нужда от нея, ще ми позволиш да й помогна“, казвам твърдо. Аз не се моля. Не и когато боговете посегнаха на моето.
Виждам колко недоволно се струпва мракът около челото на Мао. Би ли простил на мое място?
И в отговор на думите ми лицето на Пресветлата започва да се озарява още повече, ставайки почти ослепително. И мога да се закълна, че виждам устните й да потрепват в намек за добронамерена усмивка.
Позволява. И благославя.
Свеждам глава с благодарност. И едва след това най-после изнасям скъпоценния си товар от храма. Ако може да вземе силата ми, тогава ще й дам толкова, колкото е необходимо, за да извади елрата от транса й. И тогава ще разберем какво да правим с всичко това.
Нощта обещава да бъде дълга и уморителна.
И не точно така както планирах.
Глава 67
Има толкова много светлина.
Тя заслепява. Прониква в мен през порите, пронизва цялото ми същество... Боли и изгаря.
Изгаря до пепел, пречиства, и веднага се изпълва обратно до ръба.
Има толкова много.
Аз съм като песъчинка в огромно море от светлина. И не знам дали ще се удавя, ще се стопя или премина в нещо друго? Мога ли да се преродя? Ще намеря ли баланса си? Засега само се рея отпуснато в безтегловност, сляпо взряна в безкрайната белота, изгаряща ме отвътре.
Изглежда, че това няма да има край. Няма да мога да се справя. Не мога…
Способна ли съм да приема това, което покойната жрица ми остави като наследство? Заслужава ли си?
Съвсем наскоро душата ми беше изпепелена пустиня. Да, сега съм различна, малко по-силна... Благодарение на Аедан... моят демон. Но все още съм твърде далеч от пълно изцеление и духовна цялост.
Има толкова много светлина.
Как мога да побера толкова много? Мога ли да стана тази, който ще носи тази светлина и словото на Богинята? Как мога да спасявам живот, ако не мога да се защитя?
- Можеш, - шумолене на листа във вятъра ...
- Можеш, - птичи трели над главата ви ...
- Можеш, - със звука на поток, биещ изпод земята ...
- Можеш! Можеш! Можеш! - гръм и блясък на светкавица ...
-Вече го направи, жрице“, казва някой съвсем наблизо с нежен глас, в който самият живот пръска.
И внезапно осъзнавам, че стоя пред тънко, като стръкче трева, прозрачно, като слънчев лъч, момиче. Много младо и крехко изглеждащо. Белолика и белокоса, точно като мен. С небесносини очи, пълни със светлина и мъдрост.
-Богиня моя“, издишвайки зашеметена, коленича пред нея и навеждам глава.
-Не смей никога повече да се наричаш недостойна“, тънки ръце се спускат върху темето ми, галейки разрошената ми коса. — Моето силно уязвимо момиче. Дори в болка и страдание ти запази светлината в себе си. Дори с риск за себе си и живота си, ти защити тези, които се нуждаеха от твоята помощ. Ако ти не си достойна, значи никой не е достоен. Само такава чиста душа би могла да ме върне на този свят. Ставай. Време е да се събудиш. Твоят основен защитник от безпокойство за теб и мен вече е готов да попита къде съм занесла неговото зайче?.