От изненада рязко отметнах глава, взирайки се недоверчиво в смеещите се очи на Пресветлата.
Наистина ли каза това? Моят защитник?
— За… Аедан ли говориш? Издишвам трескаво.
- А за кой друг? Само този непоносим демон е способен да отправя изисквания дори към боговете. И даде всичко почти до дъното, за да ти помогне да приемеш силата на Всевишния, - усмихва се Богинята, навеждайки глава настрани.
- Той го направи? За мен? Той... не можеше - сигурно очите ми вече приличат на огромни купи, толкова съм изумена.
-Нямаш представа на какво е способен един истински мъж за своята жена. Отиди при него.В реалността. Сега съм с теб, жрица.“ Тя се навежда и духа лицето ми, заслепявайки ме с внезапна светкавица.
Затварям очи, задушавайки се. И когато отново ги отворих очи, се озовавам в огромно легло в купчина заплетени чаршафи, облечена само в тънка батистова риза и опаловият медальон на златна верижка... и тежка мъжка ръка е преметната през тялото ми , сякаш собственикът му иска да е абсолютно сигурен, че няма да ходя никъде. Обръщайки глава, се натъквам на лицето на спящият демон.
Изглежда изнемощял и напрегнат дори насън, под очите му има сенки, веждите му са смръщени, устните му са строго стиснати... Но аз се възхищавам на тези хищни, малко сурови, но толкова красиви черти. Толкова е красив... моят демон.
По някаква причина искам да го наричам мой. Поне сега. Поне в мислите си.
Каквото и бъдеще да ни очаква, сега той е мой. Ние сме свързани.
Сега и аз го усещам. Усещам печата му.
Знам, че сега мога да го сваля всеки момент, да прекъсна тази връзка ... но не искам. Обещах му да остана... и да се опитам да бъда с него. Обещах, че ще му позволя да ми покаже какво е да си с желан мъж.
Внимателно се обръщам на една страна, вдигам ръка, изпитвайки странна нужда да го докосна. Толкова е непознато. Първо докосване до някого по мое желание. Искам това докосване. Искам да усетя топлината му с върховете на пръстите си, да изгладя намусеното лице. И аз си позволявам да направя това, избърсвайки катранените му вежди, докосвайки обръснатите му слепоочия, отстранявайки кичур синьо-черна коса от лицето му.
Той се събужда почти моментално. Ръката на кръста ми натежава. Черните очи изведнъж се отварят и ме гледат напълно изненадано.
-Кога има време да отмиеш боята? -Чувам нещо, което не очаквах да чуя.
-Аз…- не се изчерних.- Току що се събудих, прошепвам объркано. Вдигам ръка и едва сега обръщам внимание, че наистина е с бяла кожа, дори без следа от боя.
Издишвайки уплашено, измъквам се изпод ръката му, поглеждам двете си длани, после краката си,няма боя. Отново приличам на себе си.
Пъшкайки, покривам лицето си с ръце, падайки назад върху възглавницата.
Е, как е? Защо? Ако Едан не е направил това и няма причина да ме лъже, това означава, че Богинята го е сторила. За какво? Какво трябва да направя сега?
И в действителност чувам преливащ смях и тихо -,,Карай така“. О, Светла богиньо. Но...как така?
Китките му се увиват около пръстите ми, принуждавайки ме да махна ръцете си от лицето си.
-Е, здравей, захарче“, усмихва се той, гледайки ме в очите. „Е, много по-кротка си,когато спиш.
— И колко време спах? Гледам го жално.
-Два дни, скъпа“, демонът ме зашемети.
И сякаш в потвърждение на думите му стомахът ми издава шумно,гладно къркорене
68 глава
Глава 68
Цели два дни.
Там, в океана от светлина, ми се стори, че е минала цяла вечност. И може би два дни не са толкова много. Бих искала да знам какво се случи през това време. Как е вълчето, Тори... как е Бран? Беше ли наказан? Но всички тези въпроси ще трябва да почакат. Явно първо трябва да се възстановя. И нямам предвид само себе си.
Седим в хола в съседство с кралските покои. На щедро подредена маса за двама.
Разсеяно чоплейки в чинията си, вече утолила първия си глад, гледам мъжа пред мен, усърдно поглъщащ закуската. Колко беше уморен. И някак си посърнал.Отказа помощта ми за възстановяване. Разбира се, дори и сега силата му е невероятна. И малко хора са в състояние да забележат, че резерватът на крал Раграста е толкова силно опустошен. Но аз мога. И ми е трудно да повярвам на очите си.
Ако затворя клепачите си, пренастройвам зрението си и пускам дарбата, която ми се е връща после с лихва. Мога да видя как Аедан бързо поглъща сила от космоса, как тя тече към него на тънки струйки, превръщайки се в нишки от концентриран мрак . Нямах представа, че някой може да се възстановява толкова бързо.
Но не това ме изненадва най-много. Все още се учудвам, че ми даде толкова много сила. Това е... толкова неочаквано. И не ми е ясно защо? От какво се е ръководил? Каква е ползата му? Или не става въпрос за това? Никой досега не е правил това за мен. Освен Тори, когато ми помогна да избягам. Но това беше пресметнат риск. И тогава направих съзнателна жертва.