Избягалата съпруга на Танрагос. Каква избрана съм аз? Аз съм лъжкиня!
-Име… Вие попитахте… казвам се Аминариел“, прошепвам дрезгаво, буквално изстисквайки всеки звук от себе си, усещайки как те драскат гърлото ми и съзнанието ми обхваща неконтролируема паника. И никаква светлина и новооткрит баланс не са достатъчни, за да я успокоят.
- Да! Красиво име, - сякаш не е чул нищо необичайно от мен, демонът кима. Става от масата и ми протяга ръка. – Просто е много дълго. Можеш да си счупиш езика. Но за Висшата жрица ще свърши работа. Но насаме бих предпочел да се обърна към теб някак по-кратко. Измисли своя собствено или ми каж какво предпочиташ?
Объркана и не вярваща напълно на ушите си, дори не забелязвам колко послушно слагам ръката си в дланта му. И в следващия миг съм в ръцете му.
– И защо пак трепериш като срамежлив заек? - притискайки ме към гърдите си, се интересува демонът. С усмивка в интонацията си. Целува ме по върхът на главата. - Каза, че си излекувана. Но все още се нуждаеш от наблюдение- дълго, внимателно и подредено.. И така, какво става с името?
-Можеш да ме наричаш Мина. Не си ли ядосан Усещайки как менгемето бавно се разхлабва в гърдите ми, неочаквано събирам смелост да го прегърна обратно. Просто хванах ръцете му. И се сгуших в него, черпейки от силата и топлината му.
-Малко съм ядосан… Мина“, казва той, търкаляйки името ми на езика си. „Можеше да ми кажеш по-рано. Желателно е, когато имах възможност да изкормя тази измет веднага, без да го отлагам за неопределено време.
-Не можах“, подсмърчам аз. -Така се страхувах.
- Това ,от което тогава се страхуваше, е ясно, а сега от какво?
- Вашият гняв. Излъгах,- признавам си неохотно.
- Вярно е. Определено трябва да бъдеш наказана за това,” Едан се смее, карайки ме отново да съм предпазлива. -Отсега нататък е строго забранено да... се обръщаш към мен на „Ви“. разбра ли ме? Ако го чуя пак, ще ти дам по дупето.
И как го прави? Уж ме заплашва с наказание, но нещо пак ме кара да се усмихвам. И тежестта н душата ми я няма. Просто кралят е невъзможен.
- Да добре. Влез в спалнята. Мартан ще влезе сега. А то ти тук си така по домашному и разсъблечена,че. Няма нужда да съблазняваш най-силния ми хаос с външния си вид,той все още ми трябва жив. Позволявам ти да подслушваш на вратата.После ще ми разкажеш всички подробности за вашето бягство. Искам да знам как го направи.
С тези думи самият демон ме отстранява от себе си, хващайки раменете ми и ме обърна в правилната посока към вратата, водеща към спалнята. И изведнъж ... плесници по дупето.
-Хей“, обръщам се към него. Повдигам изненадано вежди. - За какво?
Не ме заболя,но ми стана някак странно.
-Не можах да устоя“, усмихва се дяволито демонът. - Красиво си. Хайде, хайде, побързай.Постоянно искам да те докосвам.
И красноречиво протяга ръце към мен.
Не ми трябват повече солидни доказателства. Буквално се втурвам в спалнята. Затръшвам вратата зад себе си за да не чувам хохота му. Непоносимо.
Притискам се към крилото на вратата, поемам си дъх, и се улавям да се усмихвам отново на нещо. Глупаво, вероятно. Но колко е хубаво, че мога да го направя.
И едва сега ми просветна напълно какво се случи току-що.
Признах си и казах на Едан истината за себе си. И вместо да ми се сърди, той също ме утешаваше, разсмиваше ме и разсейваше.
Ще разбера ли някога този човек? Не съм сигурна. Но мисля, че вече започнах да свиквам. Как да се доверя. Вече не исках да си тръгвам. В крайна сметка вече не е необходимо да крия истината от Негово Величество.
Отвлечена съм от собствените си мисли от звуците, идващи от хола. И мъжките гласове. Мисля, че чувам поздрава на Мартан. Отговорът на Едан не може да бъде анализиран.
Обръщам се и притискам ухо към вратата,както ми беше разрешено.
-…Докладвай!.“ Това е Аедан.
-Видях покойната кралица, ваше величество“, отговаря Мартан, карайки ме да си поема въздух. „Дори по време на погребението изглеждаше като Аминариел, съдейки по реакцията на хората около нея и самия Танрагос. Без следа от илюзия. Може би е маскировка. Но ако е така, значи е много умела и за продължително време, наложено със знанието, съгласието и дори съдействието на двойника. Е, обвързването. Белегът за това си беше на мястото си. Ако не ми бяхте казал да търся доказателства за подмяната, дори аз нямаше да намеря нещо, което да ми е направило впечатление. Затова трябваше да се промъкна в криптата, за да прегледам тялото по-задълбочено. И открих остатъчните, едва забележими следи от светлинния ритуал, преживян от починалия съвсем наскоро. И останките от проклятието Динистра, което я е убило. Проклятието очевидно е старо и занемарено. И Градо не би пренебрегнал това. Така, че мога с пълна увереност да кажа,че вместо кралицата на Аделхея е погребана друга жена,на която по някакъв начин е прехвърлена привързаността,закрепена с кръв.