О, богове! Значи затова, той отиде с Танрагос? Да провери? Оказва се, че Едан отдавна се досеща за мен. И всеки момент можеше да ме принуди да си призная. Но по някаква причина изчака.
- Това ли е всичко? -пита негово демонично величество.
- Не. Има и нещо друго. Очевидно крал Аделхей напълно е полудял заради смъртта на жена си. Предполагам, че всичко е свързано с връзката. Той е човек и няма нито капка древна кръв. Този обред не можеше да мине безследно за него. Може би той го е направил напълно обсебен от жена си. На този извод ме навеждат и слуховете за лудата му любов към нея. И сега обвързването с починалата подлудява Танрагос, превръща го в безумец, обсебен от жажда за кръв. Станах случаен свидетел как той нарани сериозно собствения си син, когато се опита да му възрази и да се оправдае за смъртта на Аминариел.
Наранил е Осиан? Заради мен?
Не исках това. Моят доведен син, разбира се, винаги се е отнасял с мен леко пренебрежително, но и той никога не ми е причинявал зло. Аз също не му го желаех. Дори не предполагах, че той ще страда заради въображаемата ми смърт.
Как така? Защо Танрагос смяташе, че е виновен? Защо е ранил единственият наследник? Наистина ли е луд? Или може би наистина е полудял за дълго време? И сега той окончателно прекрачва границата на разумното, загубил остатъците от умът си.
Това се е случило след погребалната церемония. И все още никой не знае за това. Принцът бил скрит и са го лекували.На всички са казвали, че той спешно е заминал от името на баща си. Дори жена му мисли така. Младата жена, между другото, е реагирала бързо,като се е затворила се в нейното дворцово си крило и не си подавала носът от там.Избягва всякакви поводи да влезе в полезрението на свекърът си, продължава да докладва Мартан. -Същия ден Танрагос е бил пиян като прасе. Когато си тръгвах, той все още не беше изтрезнял и си допиваше с вярното си куче Калваг точно в тронната зала.
- Ясно. Казваш интересни неща - рисува замислено Едан. — Надявам се да не е пиян до смърт, докато стигна до него. Свободен си,Мартан. Отиди да си починеш. Ще реша какво да правя с твоите новини и ще се обадя.
Чувайки как червенокосият демон си тръгва, аз се отлепих от вратата и се запътих към леглото. Сърцето ми бие в гърдите така, че почти ме боли. Знаех, че Мълвейн е мъртва, още тогава го усетих. Бях се примирила с нейната смърт... и саможертва. Но да разбера, че другите страдат заради мен... не е никак добре.
Може би можех да го избегна?
Но как? Как да помогна? Да се жертвам сама? Така ли бих ли спряла чудовището?
Танрагос никога преди не беше ценял живота на другите. И можеше да екзекутира всеки, който ме погледне по грешния начин. И той каза, че вината е моя. Прелъстявала съм ги. Него също съм го била замаяла и направила така,че да е толкова ненормален.. За всичко била виновна моята кръв. И вярвах дълго време в това...
И сега? Вярвам ли?
Когато Аедан влиза в спалнята, аз стоя до леглото с отпуснати ръце. Опитвам се да разбера себе си. В мен избухват противоречиви емоции и съмнения.
-Изглежда направих грешка, като ти позволих да чуеш този разговор“, въздъхва демонът, приближава се до мен и ме прегръща отзад. - Какво си намислила вече за себе си?
-Невинни хора страдат заради мен“, прошепвам изгубено, затваряйки очи.
-О, тези елрани...“, измърморва Едан с досада. -Ето защо сте останали толкова малко. Не говори глупости! Ти не си виновна за нищо! И скоро ще унищожа тази бясна гнида Танрагос, за да не трови въздуха на Аранход със съществуването си. И ти обещавам, че ще ти помогна да го забравиш завинаги.
70 глава
Глава 70
Напразно се надявах Едан да забрави искането си относно подробностите около бягството ми. Преди да успея да кажа и дума, ме завлякоха на леглото, където той сам седна, настани ме в скута си и започна методично да ме разпитва.
За мое облекчение относно това как се справях като съпруга на Танрагос, той се опитваше да не задава твърде много въпроси.Но разкри наистина всички подробности за нашият план с Тори. Демонът беше особено заинтересован от момента с прехвърлянето на обвързването. Дори трябваше да си спомня заклинанието и да го изпея, без да му придавам сила.